Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Пиеса от Добри Карабонев

Откъс 20

продължение от миналия брой

Оправя калъфката на дивана, подрежда списанията... личи вълнение в него)
СОТИ - ( появява се здраво измокрен) Баджо, подсети ме да приберем килима. Падна долу на двора.
СТЕФ - Добре, но ти се преоблечи, целият си мокър.
СОТИ - О.К. (излиза и се връща) Баджо, ти също. Много си демоде. Трябва да шашнем Роси от пръв поглед. Така де. Тя да не мисли, че си на сто години. Айде де....(излизат под ръка)
(Звъни телефонът. Соти изскача по бермуди, обличайки в движение спортна фланелка.)
СОТИ - Ало. Моля. Скюзми. А.а.а. Хи...ши...натинг хир... Уелкъм. Тенкю... Но проблем.
(появява се Стеф. Също по бермуди и спортна фланелка.Малко са му тесни.)
СТЕФ – Баджо, да пуснем някаква музика.
СОТИ - Непременно. Роси нали е певица, ще и направи впечатление. Виж до касетофона има касетки. Избери нещо.
СТЕФ – Да, но какво да бъде. Спомням си, че си падаше по тракийския фолклор. Знаеш ли какви песни пее в ресторанта?
СОТИ - Колкото знаеш ти, толкова и аз. Сигурно пробива с някакъв сръбски репертоар... Абе, я пусни някаква класика. За първоначален ефект... и да и съберем малко погледа.
СТЕФ – Баджо, защо са ти тези хилки? (подпира до дивана две хилки за тенис)
СОТИ - За оформление на интериора...
(звучи оперна музика. Звъни се на външната врата. Баджанаците се споглеждат. Лека суматоха и Соти отива да отвори.)
...(зад завеса) Хайде бе, Роси, помислихме, че си се загубила. Заповядай, от тук.
РОСИ - (зад завесата) Ето ме, тук съм... (и се появява. Застава по средата на сцената, ефектна и зашеметяваща. Разперила ръце, впила поглед в блокиралия Стеф, бавно се отправя към него.) Стефи, ти ли си или сънувам? Божичко, след четиринадесет години. (прегръщат се бурно. Сядат на дивана, държейки си ръцете. Роси прокарва ръка по брадата му.) Променил си се. А и с тази брада изглеждаш някак си по-сериозен. Милият ми, спомняше ли си за мен... Да знаеш, никога няма да забравя годините, в които бяхме заедно... (Стеф още не е проговорил. Гледа я застинал, поклащайки глава. Роси отново го погалва по брадясалата буза и изведнъж се отърсва от спомените.) Божичко, каква е тази музика? (бърка в чантата и изважда едно CD) Специално за вас, последният ми албум. Разби пазара в България. Първо място в последната класация. (Соти го пуска и от уредбата гръмва гореща чалга. Секунди на изненада в баджанаците и Соти е във вихара на кючека.)
СОТИ - (налива в чашите) За теб, Роси.
СТЕФ - За теб, Роси... и за студентските години в България.
РОСИ - За вас, момчета. Нека не се забравяме.
(отпиват здрава глътка и заформят лек купон, с много настроение.)
РОСИ - (отива до уредбата) Поздравявам ви с това парче. Беше хит на 2001 година. У..у..у...на..здра..ве.е.е.е. ( танцува)
СТЕФ – Браво, Роси. Това е най-готиното парче, което съм слушал. У..у..у... За Роси. (пие на екс уискито си.) Баджо, сипи по едно уиски.
СОТИ - Никакъв проблем. Роси, дай си чашата... У..у..у... (танцувайки отива и налива) За Роси –ДЪ БЕСТ, у..у..у...
РОСИ – Леле, ще ме напиете... Наздраве..е..е...
СТЕФ - Господа офицери..., за Роси България, първи коридор.
РОСИ - Наздраве..е..е ... Ако не бях на работа, с удоволствие бих се напила. Нямате си на представа колко ми е хубаво. Да се почувстваш сред свои. Боже, Стефчо, след четиринадесет години отново заедно. И то в Америка. (прегръща го с целувка)
СОТИ - Никаква работа... как беше телефона на онзи кръчмар... (вече фъфли)
РОСИ - Соти, моля ти се (взима му слушалката) той и без това се уплаши, като разговарях с вас. Помисли, че сте от друг ресторант и ми вдигна с пет долара заплатата... Момчета, закъсняваме. Соти, покажи ми банята...
(Соти с танцова стъпка отива към банята. Роси е след него. Чалгата ехти, а Стеф с чаша в ръка, вече видимо пийнал, танцува. Звъни телефона.)
СТЕФ - Хелоо... моля... Не го познавам... Сори, и аз не съм си у нас. Бай.
СОТИ – Баджо, ще пием ли по едно уиски? (губи устоичйвост).
СТЕФ – Най-малко... за Роси. Най-готиното момиче... Защо спря музиката. Баджо, пусни пак онова парче... хита на две хиляди и коя година беше...
СОТИ - Две хиляди и шеста... май месец...
(пуска диска някъде по средата. Започва здрава чалга. Двамата се опитват да влезат в ритъм, танцувайки на аванс сцена един срещу друг. В този момент шокирани от силната музика, с ококорени очи се появяват двете сестри. Още с влизането замръзват с ръце на уста, стъписани от гледката, която им предоставят баджанаците.


продължава в следващия брой