Отвърна се...Разсърден се отвърна Бог от нас.Какво ли не видя и не посрещна - змия във пазва - сложил брат, на брат. И още ужасии - та до днеска. Прощаваше с надежда да съзре - човешкото се моли да не трием. Запънал се човекът – не, та не. Показва всичко друго, него крие. И ето че достигнахме върха. Не онзи за нагоре, а обратно... Не става дума вече за змия, А за това, че брат премаза брата... Отвърна се. Оттегли се от нас. След писъка не съмна вече. Нощ е. Преминахме пределната черта. След нея е тъмницата без прошки... |
Пътуване към тебОтправям се на север по брега.Созопол е напуснал свойто лято. По пътя се разхожда есента, а есенно е вече и морето. Привиждам те във всеки силует. На хоризонта с поглед те извайвам. Събрала съм света в един куплет - и в него твойто име се повтаря... Загребвам слънце с мигли и със дъх. Сърцето се вълнува и подтичва. До тебе съм. И двамата сме тук, където се взривява от Обичам те. |
|
|
|
Видинската крепостОт крепостта се вижда и брега,и Дунава, потеглила с влекача. От крепостта се вижда и назад, ако умееш с времето да крачиш. Не оживяват сенки и следи, защото те са повече от живи. На сцената съм. После съм встрани. Изкачвам стъпала. Пълзя в тунели. Учудвам се на стръкчето живот, поело светлинка в пукнатините. Под взора на замислен древен свод, е раснало в градежа на тъгите. Минавам бариерата с рова - напълнен със звънтежа на капчуци, с мълчание и дни на светлина… И вечност, въплътена в тихи звуци. | Към лятото, което тръгва...Отиваш си. Веднага разпознах.по шапките на някои дървета. Зелените си скътало във шкаф. От тази сутрин пъстри им намята . Да си призная честно, този път, не сварих да те срещна за раздумка. Забързана, те мярках все във гръб и ето те с багажите отвънка. Какво ще кажеш, ако само миг, предпътно поприседнем мълчаливи. Така е редно. После продължи. Където и да спреш – поне пиши ми... |
ЩурцитеКрехки мои гласчета, непожалени стихвате.Ден и нощ, цяло лято, с песни вдигахте храм. И душите ни, грешните, в светли звуци пречистихте. А умирате тихо. Как живот да ви дам? Ако можех от своя да отроня трохички, мои малки щурчета оголяли в пръстта. Мои перлички черни, малки нежни скокливци, храмът, който градихте, освещава слова. | |



11 май се утвърждава като важен ден от празничната система на българите. Денят за почит на Светите б...
Училище „Джон Атанасов” отбелязва своя десетгодишен юбилей
Празникът на славянската писменост и култу...
Още един незабравим празник в училище „Джон Атанасов”
Днес, 5 май, беше един специален ден за п...
Празник на буквите в училище „Джон Атанасов”














