Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Пиеса от Добри Карабонев

Откъс 22

продължение от миналия брой

МИМИ - Сестра ми, седни, нищо не се е случило...
КЕРИ - (не обръща внимание на думите) Слушам те, Тони, говори, кажи я тази истина, която майка ти трябва да научи последна.
ТОНИ - Маме, не бързай да ме съдиш. Ще разбереш, че бях принудена. Тогава го харесвах, но сега мога да ти кажа, че го обичам... (отива до момчето) Излъгах те, че е американец, за да ми позволиш да излизам с него.
КЕРИ - (все още с недоверие) И това ли е лъжата, която те е измъчвала? Това, че Стийв се е родил в България, не означава, че е българин.
ДОРА - Точно така. Тони, не трябва да се притесняваш от този факт.
ТОНИ - Лельо Доре, мамо, точно това искам да ви обясня. Подведени от мен, вие си втълпихте, че това е близнакът на Ваньо.
ДОРА - Хич не сме си втълпили. (загадъчно) Защото всичко е проверено.
МИМИ – Доре, така е, защото друг Ваньо няма.
ДОРА - Как да няма. А Ваньо на Сийка?
ТОНИ - Това е Ваньо на Сийка... лельо Доре. Друг няма.
(Кери се е изнесла на аванссцена. Умислена и тъжна, осъзнала истината, се затваря в себе си за секунди, оставяйки останалите да довършат спора около истината за Ваньо...)
ДОРА - Как да няма, ами белегът. Та аз го видях с очите си.
ВАНЬО – Да, лельо Доре. Това беше белегът, който го нося от малък.
ДОРА - (ококорена, като го чува да говори български) Леле, каква комедия. Тони, как можа така да ни подведеш? Ами ние с майка ти се изтрепахме да го идефицираме.
ТОНИ - Точно затова сме тук. За да ви се извиним. Ама пък и ти, лельо Доре, си безгрешен физиономист.
ДОРА - Ами, казвам им аз “Това е Ваньо на Сийка“ - те американец, та американец. И каква излезе тя? Идентифицирахме Ваньо. Трябва да се обадим на Сийка...
ВАНЬО - Не се притеснявай, лельо Доре, аз и разказах всичко.
ДОРА - (гледа го учудено) Така ли? Е, няма що, комедия – пърфект.
МИМИ – Тони... (посочва с глава загрижено към сестра си)
(Тони се отправя бавно към майка си. Прегръща я мълчаливо. Секунди мълчание на сцената.)
ДОРА - Е, аз да си тръгвам... (отправя се към вратата, на която се звъни в момента)
МИМИ - Доре, виж кой е...
(Дора отива да отвори и се връща с млада руса дама, която носи бутилка уиски)
ДОРА - Миме, тази госпожица ми говори нещо, но не я разбирам.
ПОЛЯКИНЯТА - Ден добрий, уер ис май “комши“? Ди сис фор ю. “Комши“ бардзо добър. Хи ис пърфект...
МИМИ - Тенкю... (взима бутилката) Доре, арабите употребяват ли такива бутилки?
ДОРА - И още как... защо питаш... аха, разбрах.
(чува се захлопването на вратата, неясен говор, шум. Появяват се баджанаците, придвижвайки се трудно. В ръцете си носят букети цветя. Правят опит да застанат прави по средата на сцената. Всички погледи са отправени към тях. Кери и Тони присядат на дивана. Тони е прегърнала майка си, а тя е скрила лице в шепите си. Мими е застинала сериозна. Ваньо се чувства неудобно. Докато Дора и полякинята приемат и аплодират шоото.)
СОТИ - Поздравяваме ви с песента... баджо, коя песен беше?
СТЕФ - “ Бели ружи“, естествено...
СОТИ - (пее, трудно) Бели ружи, бели ружи...и...и...и...
СТЕФ - (прави несполучлив опит) Бе...бе...
СОТИ - Баджо, с...с... стегни се. Бели ружи, бели ружи...и...и...
СТЕФ - ...цъфнали са. (прави опит да прегърне букета, но го изпуска. Навежда се да го вдигне, но залита и се хваща за крака на Соти, който продължава с опитите да запее.)
СОТИ - Бели ружи, бели ружи...и...и, цъф...на...ли са...а...а...
СТЕФ - (в старанието си да се изправи се е хванал за бермудите на Соти и ги дърпа надолу. След няколко неуспешни опита ги сваля.)
СОТИ - (с бермуди до колене пее) Бели ружи, бели ружи...и...и..., цъфнали са на прозореца...а...а..а...
СТЕФ – (отказал се да се изправя, седи в краката на Соти, издавайки кратки, уморени звуци) Бе.е...бе.е.е...бе.е.е.е...

Постепенно всички се заразяват от смеха на Дора и Полякинята. Осветлението намалява бавно, за да остави осветени в центъра Баджанаците, които не спират да правят опити да запеят.

ЗАВЕСА

(Салонът е тъмен. Чува се телефонен звън. Завесата се отваря и два прожектора бавно ни откриват двете сестри, които разговарят по телефона.)


КЕРИ – Правилно, сестра ми. Те трябва да разберат, че са виновни... Никакъв контакт.


продължава в следващия брой