Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Пиеса от Добри Карабонев

Откъс 23

продължение от миналия брой


Стеф се опитва да ми говори, но аз съм глуха и няма.
МИМИ - Два дни нищо не съм готвила. Чувам го нощно време как рови в хладилника. Вчера си купил една кора яйца и гледам днес има само едно яйце. Ако продължава с това темпо, току виж започнал да кукурига.
КЕРИ - Моят пък само щрака макроуейва. Заредил се е със замразени блюда. И като знам колко ги мрази... имам чувството, че се самонаказва.
МИМИ - Още ме е срам. Всички са ги видяли от билдинга онази вечер. Голям резил. Не смея да погледна хората в очите.
КЕРИ – Добре, че не са ги арестували, че тогава резилът е по-голям. Не ми го побира акъла как можаха да се напият така. Ами тази жена с тях. Каква беше... аз така и не я видях. Само я чух, че пее и някаква хавлиена кърпа се мерна... и не помня нищо повече.
МИМИ - Сестра ми, нека да се поуспокоим малко и ще разберем всичко. Моят обикновено не се притеснява да си разказва приключенията.
КЕРИ - Да ти кажа право, не горя от желание да научавам подробности. Само се моля да не го изживявам повторно.
МИМИ - За съжаление, сестра ми, не сме застраховани. От моя семеен опит до сега мога да ти кажа, че мъжете са непредвидими. И точно това ме утешава понякога, че всички са под един знаменател...
(прожекторите бавно обират светлината си и сестрите изчезват. Други два прожектора ни изваждат от затъмнената сцена баджанаците. Те също с телефон в ръка разговарят.)
СОТИ – Баджо, още не ми го побира главата. Галон уиски двамата. Ако някой ми го каже, ще го обявя за най-долния лъжец. А най-интереснотое, че в бирарията отсреща сме пили и бира. И не стига, че сме пили, ами сме и черпили всички в кръчмата. Поне така казва руснакът. Показа ми една сметка за 67 долара.
СТЕФ - Нищо не си спомням. Последното нещо, което ми изплува е, че ти заведе Роси в банята.
СОТИ - Как го казваш баджо, само жената да те чуе. Да ти призная, и моите спомени са дотам някъде. Кажи как приживяваш ембаргото, дето ни наложиха жените.
СТЕФ - Използвам тишината и пиша мемоарите си.
СОТИ - Да ти кажа добре, че не ми говори жената. Два дни главата ми е като камбана. Само я крепя да не се клати. А разправят, че от уиски глава не боли.