Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

В продължение на пет дни град Котбус –Германия бе в кинотреска. Щом градът освети своите улици в синя светлина за всички местни хора става ясн , че започва Фестивалът на източноевропейското кино. От 1 до 5 ноември залите на кината бяха отворени за многобройните почитатели на силното и емоционално кино. Тази година техният брой достигна рекордната цифра 20 000. Този отдавна признат интернационален форум е кулминационен връх в културния живот на региона и града. Реставрираното наскоро градско кино, което чества през 2011 своя стогодишен юбилей, се превърна в сборен пункт на кинеастите от цяла Европа. В рамките на фестивала бяха включени повече от 140 филма от 33 държави на Средна и Източна Европа. Между тях 7 бяха показани за пръв път на екраните на Европа, 43 имаха своята немска премиера, а 10 своята световна. Десет филма от Полша, Русия, Казахстан, Грузия, Сърбия и Чехия бяха включени в селекционната програма. Те бяха оценявани от международно жури с председател Александър Роднински, познат в интернационалната киноиндустрия като продуцент на 20 телевизионни сериала и повече от 30 филмови продукции  в Русия. Мотото на фестивала тази година бе „Европа на регионите“, като центърът на вниманието падна върху граничните за Европейската общност Украйна и Полша и най-вече върху техните малцинства в търсене на национален идентитет. Наградният фонд , дотиран с 76 000 евро бе разпределен в 15 категории.
Фестивалът бе открит с монументалната продукция „THE MILL AND THE CROSS“. Този визуално потресаващ филм ни пренася във Фландрия през 1564  г. по време на испанското владичество и терора на католическата инквизиция. Талантливият полски режисьор Лех Майевски дава живот на 12 от 500 характера в картината на нидерландския художник Питер Брьогел „Носенето на кръста“. Брьогел се счита за най-добрият майстор на ренесансовата епоха. Макар, че в неговите платна преобладават пейзажите,  а не религиозните мотиви, в тази своя картина художникът пренася разпятието на Христос в своето време, а за мъчителите на божия син избира испанците. За първи път Бог е представен като мелничар, който мели брашното на живота и съдбата. Кинолентата е за своя създател най-голямото предизвикателство в цялостния му творчески живот. Майевски участва сам в наслояването на различните щрихи върху bluescreem и по този начин структурата на образния език се доближава до езика на четката. Тази кинотворба блести и с яркото присъствие на звезди като Рутгер Хауер, Шарлоте Римплинг и Майкъл Йорк. Филмът е нещо повече от филм, той е един поетичен хомаж на фламандския майстор П. Брьогел. Чест за фестивалната публика бе да видят първи в света тази неконвенционална и уникална по рода си кинолента.
В категорията „Национални хитове“ бурни овации събра българо-немската продукция„ТИЛТ“. Поради големия зрителски интерес тя  бе излъчена два пъти и публиката излизаше от залите видимо развълнувана. След дълъг спад в периода на прехода българското кино набра скорост в последните няколко години и се завърна на международните фестивали. Режисьорът Виктор Чучков – син прави своите първи стъпки в киното още на десет години с участието си във филма  “Йо-хо-хо“. Мечтата му да твори в света на седмото изкуство се реализира зад камерата. “ТИЛТ“ е неговият дебютен филм, който се отличава с безвременната тема за приятелството и любовта и е насочен към младата публика. Четири поредни седмици на 2010 г. г той имаше сензационно присъствие на българския широк екран  участвал е в международните селекции на популярни фестивали като Гьотеборг, Санта Барбара, Монреал и др. Сюжетът обединява историята на една забранена любов с историята на съзряването и намирането на себи си на фона на политическата картина в началото на прехода в България. Група младежи с авантюристичен дух се опитва да оцелее и мечтае за свободен живот и неограничени възможности. Илюзиите им скоро рухват, разбирайки , че между комунизма и „консумизма„ има само крачка разстояние и че старите политически елитни фигури са сменили само фасадата си, но не и същността си. В това бурно време на 1989 година рухват главоломно не само политически системи, но и представите им за морал и ценностна система. Някои от тях осъзнават,че желанието за промени е само детска мечта, че изходът е не в бунтарството, а в нагаждачеството и примирението. Верен на своята борбена натура остава само Сташ, който приема тилт (така се нарича края на играта флипер) не като безусловно поражени , а като временен край, след който идва неизменно ново начало. Този блестящ филм е първият сериозен пробив в кариерата на младите актьори Явор Бахаров, Радина Кърджилова, Ивайло Драгиев и Ованес Торасян. В него се открояват и утвърдените имена на българското кино като Георги Стайков, Филип Аврамов и Жорета Николова. Филмът получи невероятно добър резонанс сред посетителите на фестивала със силното си актьорско присъствие, с остродинамичния  си сюжет и с оригиналния си кинематографичен подход да се обясни историята на недалечното ни минало на езика на младите хора.
Руското кино достигна в последните десет години своя повторен възход след епохата на големите Сергей Бондарчук и Никита Михалков и успя да възвърне репутацията си на майсторско кино. От три години заслужено му се посвещава ден, когато се излъчват най-новите киноленти с широк тематичен спектър от екшън комедии до модерното арт-кино. Филмите на Андрей Звягинцев „ЕЛЕНА“ и „БАБЛО“ на Владимир Буслов разглеждат социални теми на руското общество като арогантността и отсъствието на морал сред новопоявилата се категория хора с власт, за които парите стоят над всичко.
Статуетката „Лубина“ и голямата награда,дотирана с 20 000 евро бе присъдена на руския филм „ПОРТРЕТ В ЗДРАЧА“, режисиран от Ангелина Никонова. В него тя инспицира темата за насилието , деструктивното му действие и празнотата, която то остава след себе си. По един неконвенционален начин е представена съдбата на социалната работничка Марина, която е брутално изнасилена от полицай. Обладана от жажда за мъст, тя търси повторен контакт с него, но вместо да го нарани физически, тя решава да го накаже с любов . Младата жена се подлага на всякакви унижения и физически издевателства , но успява да го накара да познае болката на любовта. Християнската идея да се отговори на злото с добро, неочакваните обрати и интензивността на емоциите спечелиха единодушно петчленното интернационално жури.
Фаворит на публиката стана руският филм „ГРОМОЗЕКА“. 3 500 зрители оцениха общочовешкото му послание и дадоха гласа си за него. „Громозека“ е робот, герой от славното време на руската анимация, който иска да помага на хората в беда, но никога не идва навреме. Като Громозека тримата главни герои закъсняват в търсене на личното щастие, което е само на една ръка разстояние, но някак си им се изплъзва. Талантливият режисьор Владимир Кот не случайно стана призьор на „Лубина“ за своето режисьорско майсторство. В Русия той работи като театрален режисьор с оригинален творчески почерк, познат на фестивалната публика. Кинофестът в Котбус е трамплин в неговата творческа кариера. През 2008 г кинолентата му „Муха“ отнесе наградата за дебютен филм, който по иновативен начин разглеждаше темите за личностния избор и за личностното израстване. “Громозека“ се отличава с прецизна хореография на актьорското изпълнение. В своите кинотворби Кот поставя акцент не само на мрачните аспекти на живота на своите герои,  но и го освежава с известна доза премерен черен хумор. Тази майсторски направена творба накара публиката да плаче, да се смее и да се идентифицира с тримата дезилюзирани мъже, които минават през трагиката на разочарованията и измяната, но не предават Дон Кихота в себе си.
Въведената за пръв път през 2010 секция “ Полско-немско юношеско кино“ стана платформа за интеркултурен диалог на младежката публика. Журито, в чийто състав влязоха юноши от побратимените градове Котбус и Жельона Гура (Полша) присъди голямата награда на стойност 1 500 евро на полската продукция „SUICIDE ROOM“. Брилятният дебют на режисьора Ян Комаса беше гледан в Полша от 80 000 зрители и породи ожесточени дебати за ролята на Интернет  в модерното общество и за неговото фатално въздействие върху психиката на младите хора.
За най-добра актриса бе избрана полякинята Рома Газировска  в лентата“АЗ СЕ КАЗВАМ КИ“. С документална точност тя пресъздава историята на Кинга, млада самотна майка, която преследва мечтите си в един свят, където традиционните клишета за ролята на жената владеят мисленето на повечето хора.
Полската кинематография се наложи като продуктивна и тематично разнообразна. Оживени спорове предизвика дебютната кинотворба на Кшищов Лукашевич „ЛИНЧ“, която реконструира историята на един от най-дискутираните съдебни процеси на полска територия. През 2005 трима братя търсят саморазправа и елиминират освободен от затвора престъпник, който обладан от злина и омраза, без видима причина тероризира жителите на едно малко полско селце. Филмът вълнува с трагиката на тези невинни селски хора, които са принудени да отнемат живот, за да защитят децата си. В тази ярка творба се осъжда и апатията на полицията, която не предприема нищо, за да предотврати кървавата драма.
За ролята си на абхазкия бежанец Нико във филма „БЯЛА СОЛ“ грузинският актьор Гаги Сванидзе получи наградата за мъжка роля. С лаконична игра той разкрива копнежите за по-добър живот на всички, които по политически причини са изгубили родината.
В последните години кинофестът на Котбус се наложи не само като възлово средище на творците на киното и неговите любители, но и като място за среща на важни представители на киноиндустрията. И този път той остана верен на своята концепция да показва некомерсиални филми, които макар невинаги да притежават професионалния перфекционизъм на американското кинопроизводство, предлагат теми за размисъл и пренасят в чужди и непознати за зрителя реалности.
През 2012 г  във фокуса на вниманието на фестивала ще попаднат религиите на Европа, които не само обединяват, но и разделят. Влюбените в магията на киното вече са в очакване на месец ноември 2012, когато ще се проведе поредното му 22 издание.



Красимира Плетньова - Германия
специално за в. „България”