Аз вярвам в нея“Аз вярвам в мълчаливата любовБез думи, без красиви обещания, без упреци, без молещи уста...” Давид Овадия * Приемам мълчаливата любов, защото е и тайнствена, и зряла. Върви се по безкрайно труден път – четирийсет пустини се минават. Докосване - единствено насън. Посланията шепнеш със сърцето. Сломено питаш - още ли е там? Оглеждаш неспокойно – мен ли чака? А името... е в теб със ореол. Изпълва те. Звъни из всяка клетка. Изписваш го по потното стъкло, по пясъка с перце и във небето. Това е най-дълбоката любов – различна от стопилите се в мрака. Аз вярвам в нея. Ще вървя до теб, каквoто и да пише за цената. |
Мисли за менКогато тетраподите мълчат –ръждиви, непристъпни, осолени, не гледай тях, недей да гледаш в тях - мисли за мен, Любов, мисли за мене. И корабът, когато изкрещи, извика с цяло гърло, че потегля, не гледай как гърба му се топи - мисли за мене, Обич моя звездна. От есенния бряг - вземи от там задъханите вопли на вълните. Пази ги, скъпи, в топлата си длан - във някой миг със тях да ме засипеш... |
|
|
|
Под табелите...И двама попитаха някак изплашено –дали се предлагат зърна? А, то кехлибареше даже тезгяха с табелка: “Опитай меда!” Надиплено в щайги безкрайно примамливо – жълтее налят всеки грозд. “На ниска цена зърна да предлагате?” – прошепнаха двамата в хор. Какви ти зърна при качество екстра – обиждате с глупав въпрос! – замери ги с ярост под вдигната вежда, жената с осанка на бос. От всички посоки с насмешка ги гледаха – изглеждаха майка и син. И вълнени шапки нахлупили в жегата? Светът се е сбъркал съвсем! Смутени прибраха обратно въпроса си. За миг се стопиха в мираж. Пазарът жужеше. А някой повтаряше: предлагам със баня гараж... | Коланче за ГерганаСреброто потъмняло от реприза.И още по- й ляга на сърцето. Видя я тази хубост сред чеиза. А на снагата как ще й прилепва! Лети и шета - вътре и на двора. Подпява си, а все за него мисли - коланче за душа и за пред хора, но как да каже? Как да го поиска? На утрото в ръцете пак го взима. Два въглена горят под гъсти клепки.. Премята плитки – кестенява свила. За теб е, чедо - баба й прошепва. |
Въздушно-есенноПо пътя се надбягваха листа -не скачаха врабчета на чертици. А слънцето повдигна рамена и някак си - на питка заприлича. Притичваха пред моите нозе. Спринтираха на групички пред мене. Прескачах ги. Настъпвах – тук-таме. И слънчевата питка бе смалена. Търкулна се на топче по рида. А облаците питаха за вятър. Подсказаха им сухите листа и ето че над мене взе да капе... | |



11 май се утвърждава като важен ден от празничната система на българите. Денят за почит на Светите б...
Училище „Джон Атанасов” отбелязва своя десетгодишен юбилей
Празникът на славянската писменост и култу...
Още един незабравим празник в училище „Джон Атанасов”
Днес, 5 май, беше един специален ден за п...
Празник на буквите в училище „Джон Атанасов”














