Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

разказ от Добри Карабонев
Чикаго, САЩ, 2011 година

Част 3

продължение от миналия брой

Личеше по лицето му. Докато му говореше, он само кимаше глава и издаваше по некой звук.
Само след неколко дена на съселяните на Глухара им направи впечатление, че той се завърте постоянно из кръчмата. Отначало мислеха, че помага нещо временно, но след некой ден вече клатеха одобрително глави. Някои даже влезнаха вътре да питат Стойна. Даже и кметът се отби специално един ден да се увери сам истина ли е това, дет се говори из село.
- Браво, Стойне - потупа я по рамото той - това момче ще ти е от голяма полза. Мислим дека тук му е местото. Таман ще поразкараш пияндетата около кръчмата. По цел ден се въртат наоколо и чакат да свършат нещо за по една ракия. Не ти требат.
***
Почти месец вече как Глухара работеше при Стойна в кръчмата. Личеше, че му харесва. Сутрин отваряха в единайсе, но той още в десет беше седнал на дуваро и я чакаше. Каквото му заръчаше, бързаше да го свърши и с поглед питаше за нещо друго. А и работеше чисто, подредено, да му се неначудиш. Изведнъж се виде, че нема толкова работа в кръчмата. А на него му се работеше. От толкова неща я отмени, че тя се усети като шеф. Дори и чашите и чиниите вече ги миеше той. Сам започна една вечер. Докато тя прехвърляше сметките от касата, той се беше размил. Но от бързане се бе намокрил здравата. Като го видя, Стойна се разсмя. Откачи гумената престилка от закачалката и му я сложи. Но докато го завързваше отзад, неволно на няколко пъти опря големите си гърди у гърба му. Отначало не се усети, но като го виде, че бе примрел до мивката и не мърда, се усмихна. И сякаш да се увери, че не се лъже, прокара длани отпред да приглади престилката и опря нарочно гърдите си в него. Видя как цялото му тяло подскочи като ударено от ток, а до слуха и достигна тих и продължителен стон. Тази вечер тя виде мъжа у Глухара. Запали цигара и докато той миеше с гръб към нея, тя дълго го наблюдава.
... На другия ден вече го гледаше с други очи. Не пропускаше сгоден момент да хване ръката му, да се опре “случайно“ на рамото му или да го потупа одобрително за нещо. Женският инстинкт и подсказваше, че той жадува и чака ласките и. Личеше, че досега не е бил с жена. Вълнуваше се открито. Търсеше и той близостта и. Гледаше да е все около нея, ако може да я докосне, да срещне очите и. Мъжкарът в него нарастваше и не му даваше мира. Странно и възбуждащо бе всичко това и за опитната Стойна. Желанието и да усети у това момче мъжът се не траеше вече. Подир обеда очите и пак минаха по изправеното му младо тяло. Подпряла се на тезгяха, го гледаше издалеко и си мислеше “Пустио му недъг, само туй му е кусура. Иначе е маж по мерак... ама па що му пречи - навиваше се тя - тия, дето говорат да не са по-маже от него“ - каза си и въздъхна. Часовникът на стената чукна два след обяд. Тя се изправи бавно и приглади снагата си. Отиде до вратата и завъртя табелата на ”ЗАТВОРЕНО”, след това врътна ключа. Мина покрай Глухара и го подръпна за ръкава. Той остави празната каса и послушно тръгна след нея.
Ако малкото стайче в кръчмата можеше да говори, щяхме да разберем как вече от месец време двамата горещо се отдаваха един на друг. Стойна не си спомняше досега да бе милвана, прегръщана и целувана от мъж така. Почти през ден обедната почивка се превръщаше в ненаситен любовен ритуал. А тя не можеше да познае себе си. Бе се отдала на този млад мъж тялом и духом. И ако преди един месец тя го поведе към стайчето, то сега той я водеше за ръка.
Нямаше как да остане скрито покрито това, което ставаше между тях. В село се зашушука, агенцията се раздвижи и Стойна отново оглави водещите новини.
- Ама Стойно, свършия ли мъжете у село, та се зафана с Глухара - изцепи се веднъж Бончовица, застанала отпреде и.
- Като те гледам как си залинела, требе да са свършили - подхвърли и Стойна и я остави да гледа след нея с отворени уста.
Но Бончовица не знаеше, че само след месец щеше да зине като за световно. И не само тя. Селото пак щеше да забръмчи като кошер и Стойна отново щеше да влезе в топ новините. Защото това, което и каза докторът в града, не изненада само нея.
- Докторе, да не бъркаш нещо - търсеше думи от изненада Стойна в лекарския кабинет.
Хич не бъркаше докторът. Стойна беше забременяла. След близо четирдесет години и куп мъже в живота, това си беше чудо. Даже и не се замисли, когато от припърженото олио започна да и се гади, а коремът и се бунтуваше и не приемаше някои храни. Почти седмица и нещо упорства и пиеше разни хапове. Но накрая не издържа и хвана рейса за града.
Когато се върна у село, отиде направо у черквата.



продължава в следващия брой