Замълчете, за Бога!Замълчете, за Бога - умира дете!Под небето притиснало мрачно земята. Онемяло от глад е и няма гласче. Замълчете! То даже не може да плаче. Престанете - не вдигайте шум с гласове! Всички звънки наздравици вливат отрова, там, където разравят сметта със ръце и където за капчица топло се молят. Замълчете, за Бога! Спи бездомен човек. Омотан в ориста си - до безкрай парцалива. Утихнете, преситени плувнали в мед - вкочанен е от студ, а усмихнат умира... |
ВъздишкаЖена съм не да бъда стока на нечий прашен рафт в душата.Със огъня ми не да палят ароматична свещ за стил. От нежността ми не да късат салфетки за банкетна маса. По любовта ми не да скачат и да я плашат със тротил. *** Жена съм, за да бъда цвете, разтворило венче за слънце. За някого да бъда утро и мъдър ден, и знойна нощ. Да съм разлистване на пролет, въздишката на малко зрънце - покълнало в недрата топли след тихия, обилен дъжд... |
|
|
|
Раздай на жадни!На сина миРодил си се в такива времена, в които всичко тръгва отначало. Уж стигнало до някаква среда, и пак потегля, устремено в цялост. Във сложни времена си се родил, но аз съм ти предала от духа си. Ти знаеш, сине, пътят е един: към слънцето и изворните звуци... Потънеш ли във ромона звънлив, докоснеш ли на изгрева зенита (ще стигнеш, сине мой, това го знам!) - раздай на жадни! И отпий до ситост! | Истини през пролукаИ понеже поетът привършил картините,плъзнал поглед в света на японската ваза. Композиторът, той пък зациклил със римите и се свил, цял превърнат във слух, на перваза. Ах, художникът някак закъсал със нотите. Посъбрал си от “до”, та до “си” - от капчука. И тогава дошло всичко май на местото си. Да, творците минават дори през пролука... |
Във малките градчетаВъв малките градчета има паркдо къщички с прозорчета - диоптри. Едни са с плюс, а други с минус знак, зависи - степента на любопитство. И има изоставен магазин, работил преди няколко декади. А надписът почти се е изтрил. При дъжд край него лазят вади. Във малките градчета има дни, в които всеки някому се сърди. А много често има и добри. О, вятърът тогава е разгърден. А есента напомня тържество. И все очакват нещо да се случи. Там суеверно чукат на дърво. Прието е така. За всеки случай. | |



11 май се утвърждава като важен ден от празничната система на българите. Денят за почит на Светите б...
Училище „Джон Атанасов” отбелязва своя десетгодишен юбилей
Празникът на славянската писменост и култу...
Още един незабравим празник в училище „Джон Атанасов”
Днес, 5 май, беше един специален ден за п...
Празник на буквите в училище „Джон Атанасов”














