Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Да бъдеш себе си в наши дни означава да хвърлиш сянка върху истинското си “Аз”, да се вживиш в ролята на шахматна фигура, с които Бонапарт оприличава всички ни като царе или пешки и да прекараш земния си живот в очакване на фаталния ход - шах и мат! И всичко свършва, просто ей така, неусетно както сме се появили на бял свят, сякаш нищо няма нито смисъл, нито цел. Роден си, за да бъдеш заровен или изгорен. Но какво би било, ако можехме да бъдем не себе си, а някой друг? Да изживеем един чужд живот, да погледнем света през очите на някой непознат, да усетим ритъма на нечие сърце, което е туптяло и препускало от вълнение?
Ако исках да ви накарам да мечтаете и да се борите за правата си, щях да бъда с черен цвят на кожата и фамилното ми име щеше да означава “крал”, макар да не съм такъв. Щяхте да ме запомните с речта ми “I have a Dream”, както и с много други, но не само това щях да бъда аз. За да можете да следвате Мартин Лутър Кинг, ще трябва да бъда Ганди и да ви накарам да повярвате, че вие трябва да бъдете промяната, която искате да видите в света. Ще се опитам да ви убедя, че насилието е оръжието на слабите, но въпреки това ще можете да ме затворите в затвор за двадесет и седем години, когато се преродя в тялото на Нелсън Мандела.
И без значение, че ще имам велика душа, но не и титла махатма, аз ще ви покажа какво означава да простиш. След като прекарам една четвърт от живота си зад железни решетки, аз ще престъпя отново пред всички и ще ви покажа, че опрощението е качество на силния. Ще цитирам Ганди “Око за око и светът ще ослепее”. Но и тогава превъплъщението ми няма да е пълно. Ще се наложи да бъда тиранин, да съм зъл и краен. Ще трябва да пролея кръв, да ви затворя в газови камери, за да разберете какво означава да не можеш да простиш и колко важни са не само роднините, но и живота на останалите хора. Ще бъда световна фигура, ще съм адски добър психолог, ще живея в Германия и ще се опитам да създам съвършената раса. И въпреки неуспешните ми опити, вие ще си спомняте за мен със страхопочитание или с възхищение за лидерския ми талант. Така ще научите какво е страх, който аз никога не ще познавам като рицар на кръглата маса или като герой от българската история с лъвски скок. Ще бъда Артур в лъскави доспехи, но най-вече ще бъда дяконът Левски, защото ще остана неизменна част от миналото на народа. Ще ви науча на храброст и чест, както и това да се борите за народа си, дори когато никой друг не го прави и сте заобиколени от врагове. Ще ви пренеса на бойното поле, за да видите какво наистина е да се бориш за живота си.
Но всички тези хора са синове на велики майки и заради това ще избера да бъда не кой да е, а майка Тереза, за да раздавам любовта си на целия свят. Да ви покажа, че няма значение къде си роден, а за какво си роден. Ще ви завещая богатството си, което ще е безценно, но няма да ви зарина със златни монети, а ще посея вярата и добротата в душите и сърцата ви. Но дори и тогава мисията ми няма да бъде изпълнена. Ще трябва да ви накарам да цените малките неща в живота и да сте милосърдни. Заради това ще ме познавате като човекът без ръце и крака Ник Вуичич, който ще ви смъкне на земята с посланията и външния си вид. Очите ви ще се пълнят със сълзи само докато ме видите, а аз ще се усмихвам и дори без нито един крайник, ще ви насърчавам и вдъхновявам така, както никой не го е правил.
Така ще продължавам да се првъплъщавам в различни хора, ще пътувам назад и напред във времето и ще бъда там, където най-малко очаквате. Ще съм ту светец, ту грешник, но винаги ще оставям следа и ще ме помните. Винаги ще променям вътрешния ви свят и ще ви давам теми за размисъл.
Ако се бях родил някой друг и исках да направя света малко по-добро място за живеене, и ме болеше при мисълта за неправдите в живота, щях... Но не съм...  За това реших да бъда себе си и да напиша точно тази статия. Щях да се превъплъщавам в различни хора и разказвам как съм променил света, без дори да го осъзнавате. Щях да сложа на хартия всичко това и още куп други неща, но щях да завърша с нещо мое!
В наши дни сякаш ни липсва някой, който да ни вдъхновява. Липсва ни искрата да бъдем хора и да променяме световете си. Често се заблуждаваме, плашим и отказваме, защото сме сами с мечтите си. Точно заради това аз вярвам, за да бъда първия ти последовател и да променим заедно света. Повярвай и ти в себе си! Не живей нечий чужд живот, не си се родил някой друг. Бъди себе си!