Животът ЧудоСветът не ще погине – нито днес.И утре – няма. Все така ще съмва. Покълнал ден, ще тръгва зрял от нас. В безброй лета, безкрай утра ще звънват. А Дяволът облякъл чер балтон, избръснат гладко, плещи пак за Края. Не вярвайте на пошлия му тон - рогата му под шапка се подават. Земята е опазвана отвред. А пулсът й е ясен, и ритмичен. Не ден за ден живее на късмет - а е Плода на Разума Космичен. Да вдишваме мечтите все така. Да вдигаме наздравици за Него – Животът на Планетата Земя! Защото е и Чудо и Победа. |
На фона на ковьораОстанах изумена – този стол,разяден от зъбите на години. И стенния бродиран бял ковьор, Легло с метални табли и пружина... Докосвайки със поглед този свят, останах в изненада, че го има, все още. Върна ме назад. Потърсих го във себе си по име. Къде, кога съм срещала това? Бродерията в синьо. Със оплетка по ръбовете. Печка на дърва - бронзирана. Разнищена жилетка. И старият човек – току сред тях, понесъл на плещите си теглото на времето – с патина и със прах. На фона на ковьора над леглото... |
|
|
|
От двете страни на пътя...Стотина метра само ги делят.Едната къща е палат над пътя. А другата под него – пак в гора, но къща да се нарече, е вече трудно. Онази на високото – с басейн. Със спортен кът. И цялата е в бяло. Постройката под пътя – с найлон. Увита е прилежно и изцяло. Подслонът е сред листи и треви - през лятото е скрит, дори потаен. Ах, бялата се вписва във мечти. А двете ги отделят метри само. От вчера всичко е като на длан – немирен вятър смете всички листи. В постройката видях човек на кон. Обичах ги. Аз просто тях обичах. | Селцето/акварели/Селцето е юмруче във гръдта на планината. Кротко попримигва с оскъдно-анемична светлина. Потеглям със душа да го достигна. Посича тишината остър лай – подсеща ме – животът още диша във няколкото къщички. И край. За другите недей дори да питаш. Е, все е нещо, някак се теша. Задави ме димът или пък друго... Жалейка на острещната врата е избеляла черна пеперуда. |
ПтициТе се издигат леко над калта.Завръщат се. С тревите се целуват. Люлеят се безгрижно на цвета. Един размах с крилца – отново плуват. Едно и две... отпускане. И пак, са във небето, в светлото нататък. Сами. В ята. По три. Или по пет. Нима се отброява свободата? Дали ни впечатляват, или не? Привикнали сме – точици отгоре. Един живот създаден за небе, познава на посоките простора... | |



11 май се утвърждава като важен ден от празничната система на българите. Денят за почит на Светите б...
Училище „Джон Атанасов” отбелязва своя десетгодишен юбилей
Празникът на славянската писменост и култу...
Още един незабравим празник в училище „Джон Атанасов”
Днес, 5 май, беше един специален ден за п...
Празник на буквите в училище „Джон Атанасов”














