Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

разказ от Добри Карабонев
Чикаго, САЩ, 2011 година


Откъс 1

Колоната тежкотоварни автомобили, малки трокове и леки коли бавно набираше скорост по петдесет и петицата, оставяйки зад себе си пределите на голямо Чикаго. Все още бе ранно утро и шофьорите на големите камиони бързаха да се измъкнат от настъпващия трафик. Тази магистрала само след час щеше да се превърне като оттичащ се язовир в коритото на голяма река, която ще се понесе забързана на изток. Тежкият “Катерпилар” в редицата трокове боботеше с моторната си спирачка, следвайки бавно колоната. Първа, втора, трета, четвърта, пета.. моторна спирачка и пак отново. Първа, втора, трета... ръгаше лоста на скоростите Стуци, отдавна превърнал се като робот зад волана. Името му беше Стоян, но откакто седна зад волана, му лепнаха Стуци. Защо, и той не знаеше. Някой, разбира се, го бе казал пръв и така си остана. Караше камион от шест години. Никога не си бе представял, че това може да му се случи някога. В България нямаше желание дори собствения си автомобил да кара. Все гледаше някой друг да го вози. Но ето, че в Америка подкара камион. И то под натиска на жена му. Извади му душицата, докато не изкара курсовете. Трябвало пари да се правят. А парите били точно зад волана, сочеха нейните проучвания. Примери, според нея. колкото щеш. Коце на Таня от Бургас, Пешо на Мария от Пловдив, Жорето Перничанина, ... въртят волана и трупат пачките... ”Видяха се в пари и затова живеят вече в къщи, апартаменти, карат джипове” – хвърляше тежките си аргументи неговата половинка в живота и упорито го буташе зад волана. И ето, сега вече шеста година се търкаля по магистралите на Америка. Отначало му беше много трудно. Два пъти прави опит да се откаже. И двата пъти жена му стягаше куфарите за България. Или зад волана, или на самолета. Беше категорична. И щеше да го направи. Познаваше я. Смени трима ортаци. Най му беше тежко с поляка. И сега като чуе някъде полска реч и го побиват тръпки. Голяма гад беше. На няколко пъти му идваше на някоя отбивка да го зареже .Добре, че попадна на бай Наско. На него дължеше тоя занаят. Шест месеца търкаляха заедно един “Фредлайнер”. По-късно той си намери един хубав курс до Сент Луис и се качи сам да кара. Вече четири години правеше тегели по него. Чуваха се редовно по телефоните. Голям добряк беше бай Наско. Много неща научи от него, но най-важното, успя да прихване от спокойния му характер. Кротна се по магистралите на Америка и не му пукаше за нищо. Взимаше всякакви курсове. Босовете му се чудеха откъде извадиха такъв късмет с него. Пускаха му и по някой по-як чек един, два пъти в месеца. Като го занесеше вкъщи и жена му се разтапяше. От две години се преместиха в къща, и то в Скоки, в центъра. Двоен гараж, голяма градина и огромна сателитна чиния. Съседи му бяха известни адвокати, телевизионни звезди. Въобще хора със самочувствие. За да се вписват в кварталната картина, се наложи да сменят и двете коли. Сега пред гаража демонстративно се бе изпънал със своя тъмно кафяв металик един “Крайслер”. Тойотата беше в гаража. Взеха я на старо и Славена, така се казваше жена му, не допускаше да стои отвън. Все пак беше ползвана и някой можеше да забележи. А пък и американците не гледали с добро око на тези, които карат японски автомобили, казваше проучването на Венка, както държеше да я наричат жена му. На Стуци му беше все тая. Отдавна се бе примирил с капризите на жена си. Беше я оставил да се развива в нейната посока и чакаше да види докъде ще я докара. Хвърляше чека на масата, когато се прибере, пиеше две-три бири и се просваше на голямата спалня. А ако Венка имаше желание за секс, си слагаше онази късата копринена нощничка и се мушкаше при него. И тук и бе отстъпил правата. Отдаваха се един на друг само по нейно желание. Всякакви опити от негова страна на тази тема удряха на камък. “Какво правиш бе...? “ - задаваше странен въпрос тя, когато посягаше да я притегли към себе си. Сякаш зъб искаше да и вади, така странно го гледаше... Но и това не го вълнуваше вече. От няколко месеца си имаше едно горещо момиче, което го чакаше на една отбивка. Когато хващаше курс за Оклахома Сити на “Катерпилъра” му загряваха лагерите. Така го юркаше по завоите, че трите ремаркета танцуваха като пияни след него. Това момиче беше американка, със странен, много приятен чар. Всичко си имаше тази сладурана. Дори малко в повече. Особено гърдите. Не бяха се виждали почти от месец с нея. Подгряваха се само по телефоните...


продължава в следващия брой