Есенна СофияА утрините почнаха да зъзнат.Трамваите проплакват на завоите. Градът навъсен тихо се разбужда и спирките му се изпълват с хора. Колите го подкарват пак инфарктно – приклещени боксуват във колоната. По някаква причина светофарът примигнал и потънал във подмолите. Мирише на бензин, листа и есен. А Витоша в мъгла се е изгубила. Дърветата във парка са несресани. В ръмежа разцъфтяват и чадърите. Градът предъвква топлата закуска, увита във салфетка на квадрати. Дъждът не пада, само тихо пръска. И София ухае на очакване. |
Нощна разходкаЩе тръгнем, Обич, в малкия ми град,когато светлините се заглеждат във нощното небе и тръпнат в страх. А ние ще потръпнем с теб от нежност. Фонтаните ще пръскат капки смях, а мостът ще се взира във реката. Ще чакаме на гарата за влак. Когато тръгне, дълго ще му махаме. Във езерото птиците ще спят. Полюшвайки се, нещо ще си шепнат. Ще ми докоснеш миглите със дъх... Градът щастлив и сънен ще прогледне. |
|
|
|
ЕдинственПодхлъзвам се във ледения мрак.Прозорците бездушно попремигват. А болката е канска - нямам дъх. Тогава кой полека ме повдига? Когато в къщи се рушат стени от тежки думи. А светът се срутва. И в мен боли, и въздухът боли... С кого оставам в мрака полумъртва? След толкова години го познах. След толкова животи вкусих прелест. Протягам си ръката - пада мрак. Тогава кой Единствен е до мене? Ти, Господи. | Размерът на еготоУсетиш ли, че егото едрее -логично е да хленчи за храна... Прескочи ли, обаче, два размера - алармата поглеждай за беда. Набъбнало, опасно натежава - за сметка на сърце, душа и дух. Диетата започната овреме – гаранция да не останеш кух. Измести ли ги, бързо се огледай - за никъде не ставаш в този вид. Преди да каже “дай”, речи: не давам! Размера му под нулата смъкни. |
Под рекламитеДобре дошъл – рекламата му кима.Но не и шефът с вид на манекен. Ще те изхвърля в скапаната зима, ако им казваш смръщен “хубав ден”. Прозорците чисти със ръкавици! Последен шанс за тебе, френд, о’кей? Изнизват се коли на върволици. Бензин. Стъкла. Усмивка за - здравей. Душата му се свила и проплаква. Във къщи чакат него. И боли. Бърши до блясък, малкия, стъклата! От манекена - лъха на пари. Нозете са измръзнали и мокри. Ръцете са безчувствени от мраз. Викът жестоко впива хищни нокти. Рекламата крещи: На добър час... | |



11 май се утвърждава като важен ден от празничната система на българите. Денят за почит на Светите б...
Училище „Джон Атанасов” отбелязва своя десетгодишен юбилей
Празникът на славянската писменост и култу...
Още един незабравим празник в училище „Джон Атанасов”
Днес, 5 май, беше един специален ден за п...
Празник на буквите в училище „Джон Атанасов”














