Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

разказ от Добри Карабонев
Чикаго, САЩ, 2011 година


Откъс 3

После пак ще се нацелуват за раздяла... и пак тромбите ще ревнат за довиждане... ”Докога” - каза си Стуци и нервно включи автоматика. Тежкият “Катерпилар” тихо се кротна на пътя и замърка равномерно. Сякаш внимаваше да не пречи на мислите му.
Огромният паркинг за камионите бе почти пълен до дупка. Стуци бавно се придвижваше зад дългата редица трокове. Десетина камиона напред светнаха стопове. Невероятно, но някой май че смяташе да се измъкне. Намали и спря зад габаритите на едно Волво. Скоро колегата се изтегли и той бавно се вмъкна в редицата. Нямаше търпение да чуе Джес. Извади мобифона и звънна. Каза му, че е готова и тръгва веднага. Само гласът и бе достатъчен, за да накара кръвта му да кипне. Знаеше, че има тридесетина минути на разположение. Грабна сака, извади бельото, четката за зъби, пастата и одеколона и скочи от трока.
След малко, изкъпан,освежен и в приповдигнато настроение вече застилаше чаршафа на любовното ложе. Металният глас на Бон Джоуви изпълваше кабината на трока. Запъхтян и превъзбуден, завъртя седалката към вътрешноста на кабината и с чаша студена кока кола седна с дълбока въздишка. “Джес, чакам те, миличка”, каза си и се усмихна.
Много скоро тя беше вече в прегръдките му. Целуваха се лудо, запленени от любов и сваляха припряно дрехите от себе си. Думите им бяха излишни. А телата им знаеха какво искат и бързо се притиснаха като в едно. Сладкият стон на любовта изпълни бързо кабината на трока. Откритата им обич ги даряваше със страст...
Уморени, те дълго лежаха един срещу друг, говореха си нежно, галеха се и не спираха да се целуват. Стуци сияеше от възбуда. Радваше и се искрено и усещаше колко много я обича. Беше вече го признал пред себе си. Прошепна и го и на нея. Тя се разплака и притисна в него. “И аз те обичам... много, много... много” - говореше му и го целуваше на всяка дума. Това бе най-горещата им среща. Вече се чувстваха толкова близки един към друг, бяха откровени и истински, запленени и много влюбени.
Раздялата им на сутринта бе трудна. Дълго държаха ръцете си в “Макдоналс”, забравяйки да пият кафето си. Изпрати я до пикапа и преди да се качи, дълго я прегръща. Целуваше мълчаливо косите и, вдишваше аромата от парфюма и. Не знаеше кога ще се видят пак. Може би след седмица, а може би и след месец. Качи я в пикапа и целуна ръката, с която тя му махна за довиждане. В очите и просветнаха сълзи. “Тръгвай”, каза и, и се обърна. Забърза към редицата трокове. Качи се в кабината и освободи спирачките. Въздухът шумно излетя от клапите на колелата. Изтегли бавно ремаркетата и се отправи към входа за магистралата. Отдалеч забеляза пикапа на Джес. Знаеше, че ще го чака. Примига с фаровете и тя му махна с ръка. Потегли леко пред него и се отправи към изхода на паркинга.
На магистралата изравниха скоростта. Малкият пикап леко се носеше по платното пред големия трок. Ръката на Джес бе навън и когато Стуци закачливо дръпваше тромбите, тя я размахваше. Двайсетте мили сякаш много бързо свършиха. От височината на своята кабина Стуци вече виждаше изхода на Джес. Мразеше го този разклон. Тук винаги му ставаше тъжно. Тук пътищата им се разделяха.
Десният мигач на пикапа вече намигаше, а ръката на Джес се бе вдигнала над кабината. Стуци дръпна въженцето и тромбите ревнаха над магистралата. Ръката на Джес се размаха още по-силно. Стуци посегна пак към въженцето над него, но в този момент видя как пикапът се отклони леко в ляво, дори настъпи разделителната линия, след това предницата заподскача. Ръката на Джес вече беше на волана. Стоповете и на няколко пъти присветкаха и Стуци помисли, че ще спре в страни. Даже се изнесе в ляво и започна да убива скороста. Пикапът обаче направи резък десен завой към разклона и всичко стана за секунди. Преобърна се на лявата си страна, после на покрив и пак на ляво, докато остана на една страна. “Джесика.а.а....”, крещеше Стуци в кабината, натиснал падала на спирачката до край. Острият вой на триенето на гумите на ремаркетата и влекача заглушаваше гласа му. Скочи на асфалта и се затича . От отсрещното платно двама шофьори също тичаха към пикапа. По магистралата се чуваше свистене и триене на гуми.
Джеси беше почти на кълбо с лице към вратата, на която лежеше пикапа. Цялата беше покрита със стъкла. Стуци изтегли гумата от предното съкло с остатъците стъкла по нея и прекрачи в кабината. Нямаше къде да се стъпи. Седалките се бяха разкачили и висяха над Джес. Виждаше я, но не можеше да стигне до нея. Безсилен беше. “Господи, какво стана, Джес, какво направи“, надвесил се в кабината, говореше Стуци. “Божичко, спаси я.“ Воят на сирени накара струпаните хора да се отдръпнат. Полицията, пожарната, линейката наобиколиха обърнатия пикап. За по-малко от минути пожарникарите изрязаха колоните на кабината, извадиха седалките и стигнаха до Джес.


продължава в следващия брой