Заслужихме ли?Заслужихме ли те, о Боже наш Пресветли,роден за нас пред всички времена? Заслужил ли е кръста ти човека и извора ти – струи Светлина? Последвахме ли кротките ти стъпки, открихме ли единственият път? Звънът на трийсет сребърника плътни не ни ли стряска – за какво сме тук? Роденият от Свети дух и Дева, прощаваш ли ни всичките вини и грехове, и грешки, и падения? Ти, който всичко свое ни дари! |
БъдникЗаруменяха в бързане жените –шетня пред празник в пълен с хора дом. Замесват бъдник, гозбите опитват. Отколе чакат с трепет този ден. До надвечер синията е пълна. Прикадникът пропушва със тамян Вечеряй с нази, Боже! - се отронва. Стопанинът събира длан до длан. За къщата е първата отчупка. От питката за всеки има дял.. С тих благослов вечерникът се спуска, в нощта, в която Бог се е родил. |
|
|
|
Когато въздухът горчиСтачкувам пред тебе, Животе. От днес. И безсрочно.Защо запокити художникът сам, без очи... А онзи поет, а него - защо го посече? Градил светове със слова – от слова го лиши? И още, и още, и още... Нима да изреждам? Защо да ти казвам това, в което си ти? Рушиш светове във света, засипваш безбрежия. От онзи красив небосвод сам отшиваш звезди. Не се ли срамуваш да кършиш снага по купони, където дори и фонтаните ръсят сапфир? А другите ситни човеци опасваш с колани и правиш така, че и в сетния час са без мир? Не си справедлив и добре, тъй добре си го знаеш. Решиш ли – умееш и въздуха чак да вгорчиш. Така си устроен – кой чака от теб да се каеш? Познаваш се, драги. Не ми се представяй за тих. | ТойТой е истински – зов в светлина.И е топлият шепот на бриза. Той ме прави онази жена, до която и слънцето слиза. Всяка негова дума и жест, всеки звук от гласа му отронен, са над мене рубинен валеж. Всеки допир до него е полет. И му вярвам и следвам така – както в късен цъфтеж се обича. Той е всичко, което мечтах. И е всичко, което поисках. |
Ще прозвъни надежда/акварели/А къщите изтънко пускат дим - без вятъра се точи на чертица. Небето е посърнало от сън. Разбудено поглежда безразлично. Чешмицата самотно ромоли. В последно време рядко някой спира. Ако се мерне – кратичко стои и бърза към дома си по баира. Тъга се чувства, но и не съвсем – ей, празниците вече са насреща. Покажат ли се те, ще прозвъни натъкмена с кокиченце надежда. | |



11 май се утвърждава като важен ден от празничната система на българите. Денят за почит на Светите б...
Училище „Джон Атанасов” отбелязва своя десетгодишен юбилей
Празникът на славянската писменост и култу...
Още един незабравим празник в училище „Джон Атанасов”
Днес, 5 май, беше един специален ден за п...
Празник на буквите в училище „Джон Атанасов”














