Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

“Доктора” е рядко срещана книга.
Написана е от автор, който е историк по даденост и драматичен талант по призвание.
В удивителния килим, изтъкан от перото му, са втъкани исторически събития, дати, български революционери, народни закрилници и поробители, турски паши и руски генерали, опълченци и просветители, картини от Шипка, Пловдив, Истанбул и гръцките острови, Санкт Петербург и руските езера и гори, Париж, Италия, Белград и Браила... познати от по-близкото минало сцени от войната във Виетнам.
... По страниците пред вас са вписани точни исторически факти. Някои знаем от други книги и учебници, други не знаем. Но тук те са ни поднесени като загадъчна и драматична сага през годините на един род, една личност, и в същото време на цял един народ. На нашия, български народ. На деди и прадеди, пренесли на плещите си историята на България през особено време - от робството до свободата.
Сухите факти и цифри от хрониката на онзи решителен исторически прелом са вплетени в една луда динамика, характерна за перфектен филмов сценарий, по който се снима съвременен екшън. Пред нас протичат кадри, рисуващи събития, които ни  смайват със своята духовна извисеност и понякога смразяващи приключения. Не вдигаме очи от редовете, докато горещата схватка, описана в тях, не свърши.
Иван Тодоров пише книгата си дълго време. Може да се каже още от семейното огнище под влиянието на своя баща - историк, който вижда в сина си наследник на своето богатство - историческата памет за България. Тя е с него в прелестния старинен и модерен днес Пловдив, с нея той прекосява океана и я написва в Чикаго.
Така американският град става родното място на тази най-нова книга, посветена на част от българската история. Авторът прибавя и страници от живота на народа и страната ни след Освобождението. През бурния 20-ти век той стига чак до съвремието на българската диаспора в Чикаго.
В книгата има музика, живопис, любов, спорт и истинско приятелство.
Климент Величков



- Да, господине. Това съм аз, Иван Тодоров. Взаимно сме слушали един за друг!
Да, тази година 1997, беше най-чудесната година за мен и моето семейство.
Първо, на 25 април 1997,  аз, моята съпруга и моят син, получихме политическо убежище след 7 години престой в САЩ.  През тези 7 години аз съм работил неимоверно много. Имало е седмици в началото на 1990-1992, когато съм работил по 70-80 часа на седмица...
На 19 юли 1997 дойде на белия свят нашата красива дъщеричка София. За всички нас тя е едно малко съкровище. Аз и моята съпруга Цеца 2 години се молихме на Бог да ни дари с рожба и той, Всевишният, чу молбите ни.
На 28 ноември,  ‘97  намерих своя безследно изчезнал брат Никола, за когото близо 30 години не знаехме нищо - жив ли е, умрял ли. Неговото изчезване стана през 1969 година във Виетнам. Той е по-голям от мен с 11 години, а сестра ми Лиляна - с 13 години. Аз съм най-малкият брат и затова те ми отдаваха голяма обич... Брат ми е надарен с много способности. Той е всестранно развита личност! Такъв като него се ражда на 100 години веднъж. На 12-годишна възраст той е бил пълен отличник, можел е да стреля с ловната пушка на дядо ни Кръстю - негов кумир в живота. Тяхното привличане е било взаимно. Брат ми Никола се е гордеел с подвизите на своя велик прадядо Димо. Знаел е цялата история на дядо с всички детайли.
На 13-годишна възраст брат ми се увлича по леката атлетика - бягане на къси разстояния - 60 и 100 метра, също и с плуване. Плува  различни стилове. Но една неприятна история му променя живота на 1800.
Родителите на майка София, баба Лиляна и дядо Иван, подаряват на брат ми немско колело “Мифа”, което е било много модерно по това време. Брат ми се връща от тренировка по лека атлетика около 7 часа надвечер. Той е нападнат от три по-големи момчета, пребиват го и му открадват колелото. Не им е останал длъжен - успява  да разбие на единия носа и ги запомня добре. След едномесечно лечение, напълно възстановен, той се записва да тренира бокс и само за 6 месеца става републикански шампион до 60 кг. за юноши. Боксът му е в кръвта. Техниката му е брилянтна, бързината на краката - несравнима, ударите и на двете ръце - много резки и силни. Резките и силни удари ги придобива от цепенето на дърва на село. Всяка ваканция, зимна, пролетна и лятна, той ходеше от Пловдив до село Георги Добрево (Кирилово), цепеше дърва, помагаше при гледане на животните. Бабите и дядовците бяха много доволни.
Вечер дядо Кръстю като участник в четири войни и едно въстание, Илинденско-Преображенското, разказваше за подвизите на българските войници. За духовните ценности на българските офицери и войници, за дисциплината в българската армия. Дядо на 17-годишна възраст се записва доброволец в българската армия, сражавал се е геройски при Сливница в Сръбско-българската война от 1885.
През Балканската война 1912-13 е вече подполковник, уважаван от офицери и войници, радва се е на голяма любов от българските македонци, един изстрадал и ощетен народ. Бил е личен приятел и съратник на ръководителя на македонските революционери Тодор Александров и на великия български поет и македонски войвода Пейо Яворов, който с оръжие в ръка се сражава за свободата на Македония.


продължава в следващия брой


Иван Тодоров
за в. "България"