Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Поледицата в очите и е по-страшна. Полираният гръб на магистралата проблясва от насрещните фарове на автомобилите, с онази безнадеждност, която следва осъществилото се зло.
Най-лошото вече се е случило, но изход продължава да няма. Замръзналите остриета в погледа и настоятелно разсичат автомобилните светлини. Зениците, изпразнени, не реагират. За част от секундата, регистрира червените стопове на тези, които изпреварва. Тревожни сигнални лампи, които бързо остават зад нея. В следващия миг мантинелата от ляво става непоносимо близка, след което купето се хлъзга на една боя разстояние до огромните двойни гуми на международните камиони, чиито ремаркета чертаят хаотични змиорки по леда, не успявайки да се превъртят, като се влачат. Поради поледицата пъплят едва-едва, а фаровете им образуват светлинен тунел, през който малката спортна кола - обледенeно копие се стрелка през мъглата в напредващата нощ.
Еминем рапира в свръхзвукови децибели, стъклата вибрират, като заглушава шума на климатика, който включен на max, не успява да изсуши запотените стъкла, чиято кондензация поради арктическите температури отвън, бързо се превръща в скреж. Басовете на твърдия рап набиват в съзнанието и : “Винаги имаш още един изстрел”. Тя никога не бе имала нито един. Куршум, изстрелян от други, който пробива и налага чужди цели. Тя е вик за помощ, не намиращ спасение, превърнал се в патрон.
Държи лявото платно на магистралата. Хипнотизиран, погледът и настоятелно иска дългите светлини на отсрещното движение, надявайки се техният пронизващ лъч да разтопи поледицата в очите и. Напразно. Зениците и заслепяват с ксеноново бяло.
Викът в слабините и започна да се заражда, когато магистралата свърши и тя слезе на първокласния път Е-80, където рядко среща други пътуващи в мразовитата нощ. Присви в неочаквана остра болка утробата и, от която за миг пропада в непрогледния мрак на дяволско гърло и след като се изтръгна, пропълзя към корема. Наедря от горчивината на стомашните сокове и повишавайки концентрацията си на жлъч и киселинност, запъпли към гърдите. Хищно пролази вляво, но вместо топла, пулсираща, пълна с кръв плът, е засмукан от широко калибрен отвор, през който опустошително бръсне северен вятър. Озлобен и не наситил глада си, се завъртя из гласните струни, изскубна ги и през широко отворената уста се вряза в нощта нечленоразделен покъртителен ужас, приличен на вик. Втрещени, всички шумове в автомобила, като под команда , замлъкват. С нов тласък викът се ражда в слабините, надига се в гърдите и изригва през широко разтворените уста, вцепенено застинали, отново и отново. Изгуби гласа си, но останали съкратени, мускулите не позволяват на челюстта да се затвори, и лицето застина в гримаса на запечатан писък. Очите , изцъклено изпълнили орбитите си, вратните вени прилични на корабен такелаж. Мученето бавно заглъхва и преминава в хриптене, напомня заклано животно. Когато изхриптя последният звук, поледицата в очите и се разтопи и плисна в пороен дъжд, замазвайки предното стъкло.
Навлиза в продължителен ляв завой и едва отне крак от педала на газта, поради обратния вираж, когато срещу и изникват от нищото двата изпреварващи се камиони, чиито високи фарове запалват вледенената , черна до гъсто нощ , образувайки светлинна завеса. Няма време да реагира. Мисли, че трябва да се стегне и посрещне болката от сблъсъка със светлинната стена. Напразно. Не усети нищо. Камионите се стопяват в ксеноновото бяло на зениците и.