Молитва за вечностНедей да палиш огън на брега.Седни и ме изчакай - ще пристигна. Ще дръпна пелената от сумрак, на пясъка до тебе ще се свия. Ще мина по ръцете ти със дъх и раменете с шепот ще обвия. И всеки стон ще бъде бавна смърт, която Аз и Ти, превръща в Ние. Ще чуем ненадейно, че е то – морето в тъмнината как пулсира. Ще се превърна в мъничко ядро, което ще зачене пак Всемира. Огньове не пали, любов, недей. Аз знам къде си. Светят твойте думи. Една молитва мрака ще облее. Морето ще замре, за да я чуе. |
Небето се разсипаТова, което зърнах ме посече.Викът ми се задъха неотронен. Мигът се сви на топка и се свлече от силата на гледката отровен. Това, което зърнах ме разтърси. Денят се олюля, като по Рихтер. Навярно и небето спря дъха си. А после се пропука и разсипа... Единият се качваше на Ровър. А Другият потегли със количка. Понесъл ориста си на бездомник, той бе побрал живота си в торбички... |
|
|
|
Със звън на утроДецата сладко спят. Ще ги разбуди.Но първо да ошета насаме. Миндерите застила с тежки губери. След собата и вън ще премете. Полива на прозореца цветята. Червеното мушкато днес цъфти. А песните й като нежен вятър. По тихичко и слънце в тях реди. Готово е – ошетано и свежо. Коси разпуска – тежък житен сноп. На милото лице трапчинки греят. Крачета звънват в пръстения под. | Нотичка от врабчоПрелитаха над хора и цени,над рафтове, над каси и колички. Под купола се стрелкаха врабци – три най-обикновени сиви птички. Преминали през входа - скок-подскок, подмамени от полъха на топло, под покрива на маркета са факт. Цвъртяха и се чувстваха страхотно. Уж, никой не поглеждаше към тях - излизаха, потъвайки във здрача. И въпреки, и въпреки това си носеха по нотичка от врабчо. |
Съвсем небрежноОткрадвам си парче уют от там.Така за миг, минавайки поглеждам в прозореца открит като екран. Съвсем дискретно. И съвсем небрежно. Диван от кожа, част от шкаф, аплик. А светлината – леко приглушена. Понякога се мярва силует. И нещо в мен се моли да остане. Минавам вечер често със кола. За няколко секунди плъзвам поглед. Открадвам от уюта онова, което искам пак да се повтори. | |



11 май се утвърждава като важен ден от празничната система на българите. Денят за почит на Светите б...
Училище „Джон Атанасов” отбелязва своя десетгодишен юбилей
Празникът на славянската писменост и култу...
Още един незабравим празник в училище „Джон Атанасов”
Днес, 5 май, беше един специален ден за п...
Празник на буквите в училище „Джон Атанасов”














