Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

продължение от миналия брой

Живеели в богат квартал с евреи, арменци, българи, гърци. Българската общност, колония, била над 50 000 души търговци, лекари, занаятчии, всички били заможни. В съседната къща живеел много богат евреин - търговец на златни предмети. Неговата съпруга - българка, била една от най интелигентните и красиви жени в Цариград. Тяхната дъщеря Сара учела в Париж (Франция). Тя наследила красотата на майка си и бързия ум на баща си. Летните ваканции тя се връщала при родителите си в Цариград. Вечер след работа, двете семейства сядали ту в единия, ту в другия двор и си говорели - Димо с часове слушал Сара - тя разказвала за френската история, класика, поезия. Той се въодушевявал и разказвал за Отец-Паисиевата история. Знаел наизуст за Първото и Второ българско царство, за величието и падението на българската държава. Двамата млади се обичали като брат и сестра. Рядко проблясвала искрицата на интимната любов. Другата любов надделявала...
На 19-годишна възраст Димо бил привлечен от Г. С. Раковски - идеолог на национално-освободителното движение. Заклел се над кръстосани револвер и нож, че ще се бори за свободата на България, за премахване на османското робство над българския народ.
Започнали да се събират все млади, буйни глави в дома на стария Али. Говорели за въоръжени чети, въоръжени борби, за вдигане на българския народ. Старият Али треперел от страх за своя осиновен син, споделил тревогите си със своя съсед и приятел, Исак. Евреинът бил с остър ум, като бръснач. Той разбирал, че с турската империя е свършено. Тя била болният човек на Европа. Гръцкият народ се освободил, сръбският народ също се освободил или се борел за свободата си. Исак наблюдавал младежа Димо, че има буйна кръв, чувство за справедливост и че няма да остане настрана от борбата. Той успокоявал стария Али и казвал, че всеки си има съдба и че не може да се избяга от нея, че Димо е умен и ще съумее да се опази.
Евреинът Исак имал 4-5 бижутерски магазина във Венеция (Италия). Често отсъствал от Цариград, ходел по бизнес в Италия и Австро-Унгарската империя. При едно негово отсъствие се случила голяма неприятност.
Един мъж, около петдесетгодишен, на име Ахмед - бивш полицейски офицер, който имал големи магазини за плодове, зеленчуци и месо и няколко огромни чифлика бил сладолюбец (женкар), имал в харема си седем българки, откраднати от малки градчета или от Цариград. Той харесал Сара и започнал едно дълго преследване и разузнаване. След един прием във френското консулство (легация) Сара с майка си и две български семейства (френски възпитаници) се прибирали вкъщи, били нападнати от 8 или 10 маскирани мъже. Мъжете и жените били натръшкани по земята с удари по главите. Сара била отвлечена в неизвестна посока. Майката Елена веднага се обадила в полицията. Полицаите казали да опишат нападателите. Те били облечени целите в черно с маски на главите.
Димо бил събуден от стария Али, който със сълзи на очите му разказал за случилото се преди 3 часа, около 10 ч. през нощта. Първата работа на Димо била да пита дали майката Елена е ходила в полицията. Като разбрал, че е била, той казал, че не е трябвало да ходи. Цялата картина квадрат по квадрат се съшила пред него. Дебненето на чужди хора пред къщите им. Няколко пъти той засичал похотливите погледи на Ахмед към Сара, когато те се разхождали в центъра на квартала. Страхотна ярост се надигнала в гърдите му, сърцето му биело до пръсване. Взел от таткото Али 10 сребърни пари, въоръжил се с два револвера и две испански остри ками. Казал, че до два дни ще доведе Сара. Той имал един приятел, Илия, с прякора “Мечката“, който девет години работил в чифлиците на Ахмед, знаел всяка педя земя. Този Илия “Мечката“ бил 2 метра висок и 150 кг. тежък, с един удар на юмрука убивал крава. Той бил член на тайния комитет за националноосвободителната борба и верен приятел на Димо. Двамата издебнали рано сутринта българите - носачи на плодове, зеленчуци и месо от чифлиците на Ахмед бей. Взели пълна информация къде се намира в момента Ахмед бей с новата българка. Димо дал 5 сребърни пари - огромно богатство за бедните работници, на един доверен мъж. Заръчал да сложи чрез готвачката (негова жена) приспивателно в яденето на телохранителите (арнаути), жестоки убийци. На кучетата, които пазели чифлика и лаели силно, било хвърлено месо с отрова...
През нощта, около 1 ч. Димо и Илия (Мечката) се прехвърлили през една по-ниска стена. Отишли в стаите на арнаутите-телохранители, които спели дълбок сън от приспивателното. Те ги изклали един по един, като им рязали гърлата, осемте трупа на убийците се въргаляли по пода в локви кръв. Всичко ставало много бързо - светкавично! След това отишли при стария мръсник, който спял дълбок сън. Не го убили веднага, събудили го с няколко удара. Димо му хвърлил една кама, като му казал - “много убийства, изнасилвания и отвличания лежат на твоята съвест. Сега ти трябва да се биеш с мен за своя живот!“  Димо бил на 20 г., силен, пъргав и бърз. Ахмед бил 50 годишен, физически силен, наедрял и пълен от многото храна и алкохол. Започнал двубоя с няколко сблъсквания. Ахмед бей бил стара хитра лисица. При едно сблъскване, той направил лъжливо движение и успял да рани Димо в лявата ръка, близо до рамото. След това Димо връхлетял като орел над жертвата си. Със силен удар забил камата в корема на Ахмед, нанесъл му още 6 удара в корема и гърдите, като казвал, че седемте удара са за седемте българки, които е отвлякъл. Последният удар в сърцето е за Сара. Димо и Илия мислили да вземат Сара и да се измъкнат, цялата операция (работа) свършили за около час...


продължава в следващия брой


Иван Тодоров
за в. "България"