Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

продължение от миналия брой

Димо отишъл до стаите на жените, една прислужница - българка, му показала стаята на Сара. Той влезнал тихо без шум, събудил Сара. Тя започнала неудържимо да плаче и да го прегръща. Той запалил газената лампа и не могъл д повярва на очите си. Цялото лице и тяло на Сара били в синини и синьо-червени петна, тя била хапана и дъвкана по лицето и гушата. Страхотен необуздан гняв се надигнал у Димо, който никога не  бил удрял жена или дете и имал добродетелите за честност, справедливост и нежност. Той казвал, че на бясното куче се полага кучешка смърт. В преносен смисъл за хората злодеи, които не заслужават да живеят на този красив свят... Той решил да подпали чифлика от четири страни. Чифликът бил огромен, с много постройки, работилници, едър рогат добитък, овце, коне...
Взели с Илия един доста голям сандък, обкован с желязо, вътре имало златни гривни, чинии, накити и един огромен кръст с диаманти и рубини, около 500 златни лири и наполеони. Всички тези златни предмети били крадени или купувани от крадци. Златният кръст с диамантите и рубини най-вероятно бил откраднат от игумен на манастир. Една част раздали на помагачите, а по-голямата част взели за тайния комитет.
Димо заповядал всички жени, мъже и деца да излезнат навън. Казал кой каквото може да вземе. Отделил четири арабски жребци, два силни коня за товара. Поверил Сара на довереното семейство да я заведат при майка й в Цариград. Той се сбогувал със Сара, като й обяснил, че той и Илия трябва да бягат, за да си спасят живота, през Гърция за Сърбия. Сара гледала неразбиращо. Димо разбрал, че Сара психически е много зле и че трябва да се лекува при добри специалисти. Яхнали конете, взели по един резервен и товарните коне и потеглили за Сърбия. Минали първо през Охрид, за да може Илия да се види с майка си и баща си, също и с братята и сестрите си. След това потеглили за лагера на въстаниците. Там в момента (1862 г.) Г. С. Раковски образувал първата българска легия. Там се стекли български младежи, емигранти от Русия, Румъния, България и македонските българи начело с Ильо войвода. Те заедно със сръбските въстаници превзели и освободили от турците Белград. Знаменосец на българската легия бил Васил Левски - бъдещият велик български апостол на свободата!
Димо и Илия проявили геройства при превземането на Белград. Димо бил ранен в крака и останал при едно учителско българско семейство, които живеели в Сърбия, за да се лекува. Сръбското правителство било обещало на българските легионери, че ще им помогне за навлизането в България на една легия от 2 хиляди души. Това бил планът на Г. С. Раковски за всеобщо въстание и освобождаване на българския народ от турското подтисничество. Но Сърбия подписала мирен договор с Турция и българската легия била разтурена и разпусната...
В същото време Исак се завърнал в Цариград. Той бил шокиран от всичко случило се, два-три часа не можел да говори. Но той имал здрава психика. За един ден той се възстановил физически и психически. Разбирал, че здравето на дъщеря му е в опасност. Продал магазините, къщата, казал на стария Али, ако иска да продаде къщата си, работилницата и магазина и да замине заедно с тях за Венеция. Също му казал, че ще изпрати специален пратеник до Сърбия, за да намери Димо и да го доведе във Венеция при тях. Старият Али се съгласил, той разбирал, че няма да има добър живот за него без Димо и това приятелско семейство, които му били повече от роднини.
Продали всички недвижими имоти, прехвърлили си парите чрез една немска банка, която имала клон във Венеция. Собствениците на немската банка били братовчеди на Исак. След 10 дни заминали с кораб за Венеция. След пристигането Исак изпратил един познат сърбин, като му платил добре, да открие Димо и го доведе при тях във Венеция.
Димо бил доведен (придружен) от сърбина до Венеция, той леко накуцвал от раната на крака. Радостта от срещата била всеобща, имало сълзи и усмивки. На Димо били ушити няколко костюма при един от най-добрите шивачи на Венеция. Той изглеждал като млад красив благородник. Много млади жени го заглеждали по улиците.
Исак заминал за Париж, там той се договорил с двама много добри лекари-психиатри при голямо заплащане да лекуват дъщеря му в дома им  6 месеца. При големи грижи от лекарите, много любов и внимание от цялото семейство след 6-месечно лечение Сара била напълно възстановена. Тя била предишната Сара, красива, грациозна и умна...
Два месеца след като френските лекари си заминали, Исак поканил брат си Леон с жена му и петте им деца на гости. Брат му живеел в Лондон. Той също имал 4-5 златарски магазина. Двамата братя, Леон и Исак, имали прогресивни, печеливши акционни книжа на Лондонската финансова борса...
Те всички заедно отпразнували 22-ия рожден ден на Димо. Старият Али подарил на обичания си осиновен син златен пръстен с диамант. Исак подарил на Димо немски револвер и нож, дръжките били сребърни и обковани със златни орнаменти. Исак предчувствал, че Димо скоро ще ги напусне. Той бил като тигър в клетка!
Три-четири месеца след рождения ден Димо казал, че иска да отиде до Румъния, за да види някои от приятелите си от Първата българска легия. След това да замине да учи живопис в Русия, в столицата Санкт Петербург. Той рисувал чудесно, на всички близки, с които живеел, бил нарисувал над десет портрета, също и пейзажи. Любимите му рисунки били на коне - кончета, които тичали на простор в полето. Той заминал за Румъния, първо посетил Букурещ, Браила и Гюргево.


продължава в следващия брой


Иван Тодоров
за в. "България"