Още за българкатаОтде се взема този неин чар?Кой я захранва със омайно биле? Вълнуващ образ, в огнен дух прелял - от векове е все неповторима! Принцеси няма в своя родослов - в земята тръпне силният й корен. Когато иска да дари любов – поднася я… със капчица отрова. И всичките принцеси на света не могат с чар такъв да те обвеят. Не синьото - горещото в кръвта прозира в деликатните й вени. |
Не усети ли?Не видя ли, че аз съм до теб.На брега на морето сме двама. Разтопява се златната глеч по вълните. И всичко е ново. Не усети ли как приближих? Знам къде си. И знам, че ме чакаш. В светлината на твойте очи се размесиха нежно и златно. Не почувства ли свих се без звук - в твойто тихо потънах до дъно. Там, по-изгрев, където брегът ожаднява за влага и думи. |
|
|
|
Почти импресияВаля, изнаваля се уж и спря.Но ето че отново се присети за някоя обида и тъга - от яд забръска сняг като конфети. Примигна дваж – и вече свечери. Чук-чук – потракват токчета ритмично. И да се чудиш как по лед върви с високи боти не едно момиче. Последен писък мода – от Париж, или отдето сам-самин намислиш. До всяка дама – куче на каиш подтичва поиплезило езиче. А булевардът, просто засиял – от мода, от бутици и от блясък. Реклама съобщава Карнавал. Трамваят реже тихото със крясък. Нахлупил шапка, с раница на гръб бездомник из боклуците се рови. От входа с надпис “Стар Ирландски пъб” със вик излизат двама и се гонят. Модерното момиче с болеро със рейса към комлекса си потегля. В панелката с разплакано стъкло я лъхва на изпържена вечеря. | Завръщане в лятотоКартините са сместени на пейка:Море. Скали. И пак море. И лято. Художникът довършва нещо седнал. Напълно е отсъстващ от тълпата. Тълпата ли? О, тя е оредяла. В момента дъвче някаква закуска. Съвсем не е предишното стъргало. И жегата започна да отпуска. А чайките приличат на хвърчила. Във ниското крещят с привична дързост. Следобедът провлача крак лениво Септември е. И закъде да бърза? Фамилната гостилница отваря, надявайки се някой да поседне. Под масата във беличко застлана, две котета блажено си подремват. Поглеждам във рисунката дискретно: следобедът в приятният му градус, небето с чайки - сякаш дрипи в бяло и... моето усещане за радост. |
Планети с нежни именаИ не изричайте жестоките слова:онази никаквица, тръгнала след някой. Жената е божествена искра, а любовта й - чудо, не спектакъл. Защото всяка влюбена жена от някоя планета вдишва струя. Планета е дори самата тя - един безкрай, огрян от сребролуние. Венера. Самодива. Зарево. Сърцето й изтласква огнен прилив. Докосне ли те тя, е на добро - една планета с нежно-светло име. | |



11 май се утвърждава като важен ден от празничната система на българите. Денят за почит на Светите б...
Училище „Джон Атанасов” отбелязва своя десетгодишен юбилей
Празникът на славянската писменост и култу...
Още един незабравим празник в училище „Джон Атанасов”
Днес, 5 май, беше един специален ден за п...
Празник на буквите в училище „Джон Атанасов”














