Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Мокър с щръкнали коси, малкият притича при масата и каза, че е гладен. Леля Мария му даде едно кюфте и той се затича отново към басейна. След малко със скок беше вътре. Кюфтето му падна във водата, но той бързо си го намери.
Богомил почти нямаше българска музика. Изненада се, като намериха един диск на “ДУЕТ РИТОН”, беше го забравил. Купи си го на едно от гостуванията на дуета в Чикаго. Беше подарил цветя на Катя и поднесе албума да го надпише. Здравко също беше сложил своя подпис. Краси го пусна и сега гласът на дуета изпълваше двора. Преди да седнат на масата, Богомил каза на гостите си, че ако искат, могат да разгледат къщата. Разбира се, те скочиха веднага. Разведе ги навсякъде. Краси най-хареса хола, а пък леля Мария кухнята. След това се ориентираха към масата. Продължиха с хубаво бяло Поморийско вино. Краси беше във великолепно настроение. Дискът на “РИТОН” отдавна беше свършил и уредбата се бе включила автоматично отново на 97,9 FM. “Една бяла роза”, блусът на Елтън Джон, който подари на Принцеса Даяна, се разнесе от двете колони. Краси скочи и покани Богомил да танцуват. Леля Мария тактично отиде при Веско. Младото тяло на Краси се прилепи до него. Тя обви ръце около врата му и сложи глава на гърдите. Танцуваха мълчаливо. Напоследък му правеше впечатление, че се привързва към него. От известно време търсеше близостта му. Намираше поводи да го прегръща. До преди известно време се целуваха по бузите, но от скоро търсеше и целуваше устните му за довиждане или в изблик на радост. Не че не му беше приятно, но просто не трябваше. Кой знае защо, но имаше чувството, че е дал някакво обещание пред майка и. Да се грижи за нея, да я закриля. Тази нещастна жена много често му се явяваше. Сигурно никога нямаше да забрави онази среща с нея... А Краси имаше нужда от млад приятел. И беше въпрос на време, за да се появи. Младостта напираше в нея и искаше своето. Беше хубаво и здраво момиче, животът беше пред нея, танцувайки, си мислеше Богомил. - Едно такова момиче в ловния клуб нямаше да остане незабелязано... Така де, това го знаеше поне от опит - усмихна се на себе си той. Нали Рени още на втората седмица след назначаването и вече беше в прегръдките му... Какво ли прави. Не бяха се чували отдавна. След като мъжът и излезе от затвора, заминаха на запад. Може би са се устроили вече някъде...
Елтън Джон удряше последните акорди на пианото, завършвайки великолепното си парче. Краси притисна гърди до Богомил и завря нослето си под брадичката му. Той я притисна нежно и я погали по косите. Хвана я под ръка и отидоха до масата. Допълниха си чашите с вино и отидоха при Веско на детската площадка. Той беше седнал в люлката, а леля Мария го люшкаше. Беше се уморил.
- Веско - натисна го по нослето майка му - наигра ли се днеска? Ако слушаш, чичо Боги пак ще те покани на гости. Обещаваш ли?
- Да.а.а.а.а.а... - изглези се той.
- Лельо Мария, да ти донеса ли чашата - каза Краси и понечи да отиде до масата.
- Не, стига ми на мен - вдигна ръка да я спре тя - вие си пийнете. Аз нали съм ви шофьор.
- На леля Мария ще и сложим цяла бутилка - каза Богомил - за домашно ползване.
Слънцето отдавна се беше навело ниско зад близките дървета. Захладня веднага. Влязоха в къщата и Краси пожела да направи кафе. Пиха и пробваха милинките на леля Мария. След това опитаха и пресните полски сладкиши. Краси много ги хареса и Богомил обеща, че ще отидат някой ден да види сладкарницата. Веско се загледа в “ПИНКО“ на телевизора. А леля Мария откри в библиотеката един от историческите романи на Вера Мутафчиева и се зачете в него. Това беше една от малкото книги, които беше донесъл Богомил от България. Краси видя таблата и предложи да играят с Богомил. Скоро зарчетата започнаха да тропат по нея. Веско стана веднага и нададе глас да хвърля и той. Едвам го отстраниха. Краси показа уменията си на табла и достави удоволствие на Богомил. Извъртяха една петица и я затвориха. Тропотът на зарчетата обаче не попречи на Веско да заспи пред телевизора. Беше вече притъмняло доста, когато гостите се наканиха да тръгват. Богомил занесе най-малкия си гостенин до колата и го постави на задната седалка да спи. Тръгнаха си с уговорката, че следващата събота ще излязат някъде по езерата. Богомил ги изпрати, загледан в отдалечаващите се светлини на колата на леля Мария.
Прибра се в затихналата къща и седна пред телевизора. Много бързо се усети, че не го гледа. Въпреки, че беше срещу него, той въобще не възприемаше картината... Беше се замислил. Натисна стопа на дистанционното и го загаси. Включи уредбата. Завъртя дисковете и скоро гласът на Селин Дион изпълни къщата. Усили го леко и с чаша бяло вино излезе под тентата. Беше хладна, приятна вечер. Запали поредната си цигара и се заслуша в песента на Селин. Погледът му се спря на пързалката и люлката. Осветени от градинската лампа, те като че ли отдъхваха уморени. Там в дъното на двора бяха затихнали. Нямаше го Веско да ги блъска и да трополи с босите крачета по тях. ”Трябва пак да дойде” - каза си Богомил. “Тази къща има нужда от живот, а той се усеща най-добре, когато в нея има деца...”
Мелодията на телефона разгони тишината. Богомил го погледна с нежелание. Прочете дисплея. Беше Барбара... не му се говореше, знаеше, че ще остави съобщение. Ще го прослуша по-късно и ще звънне, ако се налага... чувстваше се уморен. Вероятно от алкохола... А най-вероятно от настъпилата тишина в къщата. “Не трябва да продължава така” - каза си Богомил. И както винаги, в такива моменти се сети за Бетина Тончева и не можеше да се начуди на себе си. Защо си бе втълпил, че това е жената, с която ще продължи живота си. Мислите му бяха свързани непрекъснато с нея. Нещо му подсказваше, че няма нищо случайно в тяхната среща.