Поезия - Людмила Билярска

Людмила Билярска

Людмила Билярска

Лазаров ден От дъхав зюмбюл и дребна иглика, от здравец зелен и жълт минзухар, венец си надипли мома-Лазарица. В очи й приседнал небесен лазур. Снага - самодивска. Коси - старо злато. Усмивката - утро разпукнато в май... Трендафил червен е обагрил устата. А веждите - тънко усукан гайтан... Сърцето и в светнала радост подпърхва. Досущ, като птичка във пролетен ден. Подел песента й ветрецът я лъхва, игриво я праща на личен ерген... Гласът й отправя молитва за здраве. Богат берекет да полази рода. Сърцето, обаче, за друго припява... Към него... Към него лети песента... И всичко във радостен ритъм пулсира. Природа и хора... Та слънцето чак. Гласът на камбана изпълва простора... Хей, Лазаров ден е на нашия праг!	Вълнения... Запазват хотели петзвездни. Пътуват във бизнес-салон. В нощта от веранда се вглеждат. Разпускат в легло с балдахин. Поръчват си вана гореща. До нея - нектари и лед. За кратко се логват във мрежата. Въздишат след тежкия път. Градът е познат от реклами. Усещат го. Грабва ги в плен. Най-важното миг не забравят... Великден е само след ден...

За да бъдем... Не, не иска да бъдем унили. Той със мъки плати за това. Ако чистим от мислите плявата, ще отпием небесна нега... А сълзите ни, в страшните рани се процеждат с невинната кръв... Не тъжете. Това го изгаря. За да бъдем - плати със живот. С глътки въздух мигът ни започва не в деня обявен за рожден. Ще усетим, че живи сме точно - щом над хълма викът му съзрем...	С гласа на гълъб... Нахлуват образи от минали животи. Мъчително сглобявам къс по къс. Не е насън... Там някъде клокочи една река под черквичка със кръст. А после виждам влакове и гари... Забързани тълпи. Перон познат. Тревожна съм. И погледът ми пари, защото търся тебе между тях... Усещам как мъглата се разкъсва... И в друг живот сме пили красота. Познат следобед... Две горещи устни. Гласът на гълъб... Лято. И река.