Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Затова я търсеше и в съня си. Невероятно, но беше влюбен, изживяваше всеки разговор с нея. Дори напоследък беше измислил поне три причини да пътува до България. Засега упорито ги отхвърляше, но знаеше, че в най-скоро време ще полети натам.
... Захладня още повече. Дърветата се разшумяха. Някъде в дъното на двора се скърши изсъхнал клон и падна шумно. Кучето на съседа се обади мързеливо и затихна. Можеше и да завали. Богомил се надигна от плетения стол и взе мобифона. Прибра се вкъщата. Натисна копчето за прослушване на записи и го остави на бар плота. Гласът на Башка изпълни хола...
 “Богомиле, здравей, в ресторанта, за който ти говорих, тази събота ще пее много известна наша певица. Едвам успях да запазя една маса за четирима. Моля те, обади ми се, за да мога да потвърдя. Башка.”
Башка бързаше, искаше да уреди сестра си - отивайки към банята, си мислеше Богомил... какво пък, момичето наистина не беше лошо. Този привиден свян, който излъчваше, вероятно криеше доста изненади... Значи в събота беше на полски ресторант... с Башка и Кашка. И Сташку, разбира се... засмя се Богомил и пусна душа. Засега обещаната екскурзията по езерата се отлагаше. Или пък в неделята само и сигурно така щеше да стане.
Ароматът на черната “LAVAZZA” нахълта през отворената врата на спалнята и Богомил разтърка очи. Протегна се и спусна крака на пода. Леките завеси на прозореца леко потреперваха от утринния ветрец. Дъждът, който валя през нощта, охлади земята и въздуха. Беше чудесна нощ за сън. Все още слабите слънчеви лъчи не успяваха да изтеглят влагата и лека мараня се стелеше над тревата в двора. Басейнът на Веско се бе напълнил с дъждовна вода. Утрото на деня бавно настъпваше... Богомил се отдръпна от прозореца и спазвайки навиците си, се отправи към кафеварката. Тази сутрин се чувстваше бодър. Реши да направи един крос. Усети, че тялото му искаше раздвижване. Излезе в градината с чаша в ръка и свежият утринен въздух бързо нахлу в дробовете му. Миришеше на пресна трева и влажна земя... Отпи голяма глътка кафе и се прибра вкъщата. Сложи долнището на анцуга и обу леките си маратонки, които специално бе купил за джогинга. Облече един цветен потник и излезе в двора. Направи няколко упражнения за раздвижване, след това с леко темпо притича по бетонната алея и излезе на улицата. Както винаги сви в дясно и се отправи към парка. Бягаше равномерно, поддържайки темпото, което си наложи. Малко преди да влезе по алеите на големия парк, срещу него се зададе мисис Кеарнс. Позна я още от разстояние. Защото тя си имаше свой стил на бягане. Близко до нея тичаше спортен тип с вързана кърпа на главата. Уличната “агенция за разпространение” от квартала му бе подхвърлила преди няколко дни, че мисис Кеарнс си има обожател. Това, разбира се, беше новина номер едно. И ето, новината идваше срещу него... С високо изправена глава, мисис Кеарнс мяташе отчетливо коленете си, правейки големи крачки. Дългите и бедра потрепваха при всяко докосване на настилката. А гърдите и, както винаги, бяха старателно прибрани плътно до тялото. На лявата и ръка беше постоянното присъствие на уреда за следене на кръвното нялягане. Две шнурчета кабел, отивайки към ушите и, подсказваха, че слуша музика... Тя го видя от далеч и ирландската и усмивката озари лицето и.
- Gооd morning - каза, спирайки пред него - почти седмица не съм те виждала да тичаш. Бях се притеснила. Как си със здравето?
- Good morning - отвърна на поздрава и Богомил - благодаря, добре съм. А ти имаш чудесен вид. Радвам се да те видя.
- О.о.о.о... благодаря - запърхаха миглите на мисис Кеарнс - да благодаря на бога, добре. Напоследък не се оплаквам... имах малки притеснения с кръвното, но мисля, че вече всичко е в ред. Това е Tim Mike- познавате ли се...?
- Tim- Tim- - извика по посока на мъжа, който набираше мускули срещу близката пейка. Той се изправи запъхтян и погледна към тях - това е мистър Боб.
- Hi Bob - вдигна ръка Тим.
- Hi Tim - също поздрави Богомил, махайки с ръка.
- Good day Bob - започна да бяга на място мисис Кеарнс - bay.
- Bye Miss Kearns, have a good day - изглеждаш наистина прекрасно, просто си много променена и свежа.
- Thanks Bob - каза изчервявайки се мисис Кеарнс. Луничките и се потопиха и изчезнаха в избилата червенина. Тя отстъпи, бягайки няколко крачки назад и се обърна. Атлетичният мъж се присъедини към нея, влизайки в ритъма на бягането и.
“Богомиле, изпусна момата...” - развеселен каза на себе си Богомил и леко увеличи темпото. В парка беше все още хладно и проветриво, Ниските лъчи на слънцето не бяха успяли да прогонят утринния хлад. Беше идеално за джогинг.
... След около час, добре запотен, Богомил пробяга последните метри до къщата и като махна с ръка в движение на Бен, сви по гаражната алея. Влезе в къщата и все още дишайки учестено, потърси чашата с кафето си. Сети се, че е отвън в градината и тръгна да си я вземе. Преди да отвори обаче вратата, видя през прозореца, че една много интересна птица упорито бъркаше в чашата му с кафе. Беше много пъстра. Голяма колкото кос или нещо подобно, с дълга и тънка човка, тя обикаляше около чашата и от време на време тържествено потапяше човката си вътре. Сякаш изпълняваше някакъв ритуал. Богомил погледа с интерес птицата и реши да и отстъпи кафето си. Наля си ново и бързо дръпна няколко глътки. След това сложи от милинките на леля Мария да се стоплят и влезе в банята.
След около час, бодър и избръснат, облечен леко, почти спортно, сложи тъмните очила и дръпна за последно от цигарата. Загаси я и натисна стопа на уредбата. Отвори вратата към гаража и задейства дистанционното запалване. Понтиякът замърка тихо.