Поезия - Людмила Билярска

Людмила Билярска

Людмила Билярска

Звезда за неземните влюбени Не може да се скрие. Не е тайна. И двама светим с чудна светлина. С онази струя сипната отдавна... Откакто е дошъл на свят света... Докоснатите - греят лъчезарно. Над тях се лее онзи благослов... Недей отрича. Кой ще ти повярва? Ти целият сияеш от любов. Изпращаш ми сигнали. Без да искаш. Или пък искаш. Чувам твойто: Ти... Препращам ти ги още по-лъчисти. Не си ли чул за земните звезди?.. Така ни виждат някъде отгоре. За тях трептим със нежна светлинка. Там влюбените сигурно се молят, поглеждайки към нашата звезда...	Буря Следобедната суетня, за миг превърна се в мълчание... По нечий знак светът замря. Просветна мълния в стенание. Природата наостри слух... Дърветa - листите подбелиха. А вятърът със шепи прах, опитваше да ги уцели. Небето потрепери в страх и тежки сълзи се отрониха. Попиха в облаците прах. Земята сякаш се отвори. Разтърсващ стон. Парчета лед. Денят се сви в небето горе. Нощта провлече своя креп... Тържествено ехти Бетовен...

Образи във водата... Привежда се над нея ракитака. И детството ми в нея се оглежда... От старост е превила гръб върбата. И детството - навътре образ свежда... А тя е същата - забързана и млада. И клоните ракитови повлича... Все се заканва, че ще ги удави... Бъбрива си е малката рекичка. И колко ли лета ще са потребни, докато скъса връзката с върбата? Все някой ден ще е последен... Без образи, ще съмне над водата...	Последвайте го И не детето в нас допуска грешки. То рядко се обърква и греши. Пораслият във нас стърчи нелепо. И често търси длан да продължи. Стои и се оглежда за посока. И крачките замислено брои. Вървежът бърка с полет нависоко. От изненада дълго го боли... Докосне ли с ръката си, ръката - затоплена от детското сърце, ще види пътя не разбит и кратък... Последвайте го. Знае накъде.