Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

... Нямаше причина да бърза тази сутрин. В петъка пристигна и последният камион от Ню Йорк. Цялата пратка беше превозена и камионите бяха на разположение на “JACSON FURNICHURE“, мебелната фирма, която ги ползваше под наем. Шофьорите му бяха доволни, Богомил също. Досега не е имал проблеми с тях. Всичките водачи бяха американци. След като и тримата българи, които минаха през фирмата се провалиха, той се отказа да взима повече. Още му става смешно, като се сети за Рашо Мигача. Така му бяха измислили прякор, защото единият му клепач намигаше на интервали. Някакъв тик може би, но прякорът съвпадна с професията му. Преди две години за малко не го вкараха в затвора. Осем полицейски коли с надути сирени го съпровождат в продължение на няколко мили, опитвайки се да го спрат. Но той със слабия си английски въобще не разбрал какво искат. И добре, че ортакът му се събудил и видял екшъна, който се завихрял. Ченгетата вече предупреждавали, че ще стрелят по гумите.
- Какво става? -попитал Савата.
- Абе, снимат филм, не мога да карам от тях - казал Рашо...
- Какъв филм бе, спирай, че тия ще ни избият - уплашил се Савата, като видял пушките в полицейските коли - не виждаш ли, че те спират?
- Защо ще ме спират - продължил да кара Рашо - я виж, заковал съм го на петдесет и пет от половин час.
- На кантара качва ли се - сетил се да пита Савата.
- Какъв кантар, бе - пребледнял Рашо и изключил автоматика. Той въобще не видял табелата и разбира се, веднага го подгонили. Тази случка е колкото смешна, толкова и страшна. Полицаите вероятно са изчаквали удобен участък от пътя и са щяли да му надупчат гумите. Богомил имаше големи разправии тогава. Благодарение на добрия адвокат нещата се разминаха сравнително леко. А Рашо го натовариха в самолета за България веднага след делото. Беше нелегално в Америка.
... По магистралата имаше трафик. Богомил се обади в офиса и каза, че идва. Както и очакваше, там цареше спокойствие. Ресторантьорите обикновено идваха след десет. Джейни обаче му се стори, че беше в някакво приповдигнато настроение. Обикновено беше делова, не си позволяваше нищо излишно. Но сега усети желанието и за някаква близост... След онази нощ, когато тя преспа в къщата му, те никога не бяха говорили на тази тема. Оказа се невероятно тактична. Опасенията му за демонстриране на близост от нейна страна се разсеяха още първите дни. Е, бе забелязал няколко игриви пламъчета в очите и на няколко пъти, но той се разсейваше и тя примирено ги угасваше. Скоро се бе замислил за нея. Може би тя не заслужаваше това отношение. След тази близост, която си позволи с нея, не би трябвало да и дава повод да си помисли, че е била използвана. Трябваше да и покаже, че я харесва като жена и че всичко, което се случи между тях не е плод на алкохолното влияние. Макар че точно така си беше. И на двамата им се губеха доста моменти от онази вечер. И все пак в най-скоро време би било добре да излязат някъде. Може би да вечерят заедно в ресторанта на последния етаж на “John Hancock”. Точно така, тя беше споменала, че никога не е била там. Ето, има и повод... Богомил усещаше как здраво се самонавива. Засмя се почти на глас. Но твърдо реши. Ще я покани, и то през тази седмица. Още сега като отиде, ще и каже за намеренията си. Какво пък, това му е дясната ръка във фирмата. Най-добрата му служителка. Заслужава много повече от една официална вечеря...
И добре, че трябваше да излезе от магистралата, иначе както се беше закротил в трафика, не се знаеше до какви по-сериозни доводи щеше да стигне.
... Паркира на големия сенчест паркинг пред офиса и се измъкна от колата. Слънцето вече припичаше. Свали слънчевите очила и ги намести на очите си. От сградата отсреща излезе дебелият Манолис Ставракос, съдържателят на верига гръцки ресторанти. Един от най-добрите му и стари клиенти.
- Е.е.ей, Бос - разпери ръце той - не съм те виждал с месеци, как си?
- Слава на богу, добре - подаде ръка Богомил - а ти? Бизнесът О.К. ли е ?
- О.К., О.К... - каза задъхано Манолис - ама аз не съм О.К. Виж ме на какво съм заприличал. Другата седмица влизам в болница. Ако оживея, те искам на гости.
- Само ако има от онази мастика, с клонките вътре - даде шеговита заявка Богомил - друго питие в твоя дом не признавам.
- Има за приятели като теб ... има... - каза на почивки Манолис.
Поговориха още малко и гръкът си тръгна. Найстина беше напълнял много. Возеше се в едно “MARCURI” - вен, като се качваше от голямата плъзгаща се врата. Не бе го виждал никога да кара. От край време ползваше шофьор.

... Още като стъпи на втория етаж и тръгна към офиса, Богомил усети парфюма на Джейни. Когато влезе вътре я видя изправена с гръб към вратата да намества една папка. Полата и прилепваше идеално по изваяната фигура, а вталената блузка се беше вдигнала леко и откриваше шоколадовото и тяло.
- Hi, boss - усетила го, се обърна тя - очите и весело играеха.
- Hi, Jenny - каза Богомил, сваляйки слънчевите си очила -как си? Изглеждаш чудесно. Вероятно хубавото време и на теб ти е повлияло.
Тя като че ли не го чу. Беше вече до кафеварката и му пълнеше чашата. Той отиде зад бюрото си и седна, като не пропусна да се загледа отново в стегнатото и тяло. Младата и фигура стоеше здраво на високите токчета. Тя казваше, че почти не спортува, но пък природата я бе оформила щедро. Обърна се и тръгна към него. Дълбокото и деколте, както винаги, разкриваше големите гърди. Еротичните сутиени, които ползваше, позволяваха гърдите и да се люлеят съблазнително и той трудно отклони погледа си. Въпреки близостта, която имаха преди известно време, пак се чувстваше неудобно от сексапила и. Тя остави кафето на плота пред него и се изправи. Стоеше усмихната с ръце, спуснати по бедрата, а очите и изскряха весело.