Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

- Шефе, забелязваш ли нещо - попита го тя, поклащайки тялото си, а лицето и сияеше в усмивка.
- Забелязвам, че си в много добро настроение - каза Богомил и си помисли дали пък няма да го изпревари с покана, каквато самият той беше решил да и отправи.Тъкмо мислеше да и каже за намеренията си, когато тя сложи двете си ръце на бюрото и се наведе.
- А сега - каза тя, а очите и се бяха разширили от вълнение.
Богомил усети, че в момента двамата мислеха за различни неща. Близостта и и деколтето, което беше на една педя от него, го затрудни в отговора. Усети се разконцентриран и объркан...
- Харесва ли ти - вдигна ръката си Джейни.
Малко пръстенче с красив камък присветкваше на ярката светлина. Набързо разгонил похотливите си мисли, Богомил загря за какво ставаше на въпрос. Упрекна се на ум и побърза да излезе от неудобното положение.
- Чудесен пръстен - каза той, хванал ръката и - да не би от любимия?
Джейни успя само да кимне, толкова беше развълнувана. Гледаше го в очите и сякаш чакаше благословията му.
- Моите поздравления - търсеше си думите Богомил - радвам се за теб. Изглеждаш много щастлива.
Джейни отново кимна, повдигна глава и разтвори широко големите си очи. Богомил усети, че може би иска да му каже нещо, стана и протегна ръка, за да я погали по бузата. Тя се приближи и го прегърна. Топлото и тяло се залепи за него. Лъхна го на свеж “CAMAY”, запазил аромата от сутрешния и душ... Искаше му се тази прегръдка да продължи по-дълго. Беше я притиснал с длани, продължавайки да вдишва дълбоко аромата на тялото и.
- Радвам се за теб - отново потърси думи той - ти заслужаваш да бъдеш щастливо момиче... Наистина се радвам - каза, галейки леко гърба и. Усети как гърдите и се повдигнаха и още повече прилепнаха към тялото му... И добре, че телефонът на бюрото и се обади. Тя леко се отдели от него, вгледа се за миг в очите му, примига с големите си мигли и сведе поглед. Отиде към надаващия вой апарат и бързо вдигна слушалката... Говори кратко, след това потърси някакви документи и като ги сложи в една папка, каза, че трябва да отиде до складовете. Богомил запали цигара и се обърна към прозореца. ‘Черната перла” на фирмата беше влюбена. Радваше се и искаше да сподели любовта си с него. Но същевременно се чувстваше и неудобно. Интимната близост, която си бяха позволили, ги бе обвързала. Богомил се упрекна за мълчанието, което бе наложил след всичко, което се случи между тях.
... Един от неговите камиони току що спираше на паркинга. Позна отдалеч фигурата на Джим. Макар и отдавна скъсал с американския футбол, тялото му все още издаваше стегната и здрава мускулатура. Той казваше, че продължава да тренира редовно. Като бивш спортист Богомил знаеше, че така трябва, ако не искаш мускулите да ти станат на пихтия. А също така знаеше какво щеше той да иска за събота и неделя. Отиде и седна зад бюрото, взе папката, която му беше оставила Джейни и я отвори. Прегледа я и постави подписа си на някои от документите. Реши да изчака шофьора да се качи, а след това да слезе до складовете. Амигото му беше оставил бележка, че единият от покривите тече.
- Здрасти Бос - поздрави Джим, влизайки в офиса - имам една молба към теб. Сигурно вече се досещаш...
- Кои играят тази седмица - прекъсна го с усмивка Богомил.
- Мечките с Делфините на Маями - загрижено-сериозно отвърна Джим - много тежък мач. Трябва ни победа на всяка цена. Но Делфините са много здрав отбор. А имат и лидери. Ще ни е трудно.
- О.К, от мен нямаш проблеми. Ако си се разбрал и с офиса на мебелистите, направо пътуваш. Къде ще се играе мача?
- В Маями.
- О.К., значи отиваш да викаш за победата на Мечките.
- Тhanks Boss... страшно се надявам да е така - станал, Джим вдигна стиснати юмруци пред тялото си - ще ги смачкаме. Джаки Кърси - нашият таран, е в страшна форма. Миналата неделя ги разби всички по терена. Отново разчитаме на него... Bаy Boss-отивам до HARLEM FURNICHURE и се прибирам.
Богомил изпрати с поглед Джим и усети, че му завижда. Някога в България и той така се палеше за любимия си отбор. Но тук, с изключение на баскета, по никой друг спорт не можа да се увлече.