Поезия - Людмила Билярска

Людмила Билярска

Людмила Билярска

Лалетата на Чикаго Внезапен рай - за гладната душа, залутана в гора от светофари. За вгледаната в делника тълпа, забързана минутата да гони. Заря под изуменото небе. Копринен вик от цветове. Соната. Лалета крехки в бързото сърце - изящно дефиле на красотата. Един жадуван стил в сезон-мечта, разбулен елегантно - без фанфари. Печат от прелест - съчетан с мига... Щастлив въздъх на пролетно Чикаго.	Импресия Камбаната внезапно занемя. И дворът инатливо буреняса. Просторът се вторачи със тъга. Пчелица бръмна над мига ръждясал... Врабец опита да развесели провисналата тишина с цвъртене. Изля си песента надве - натри. Отказа се и литна изумено . Езикът на камбаната мълчи. От самота - лазурът избелява... Един внезапен гълъб. Сноп лъчи... Небето се събра в една камбана.

Натисни: Yes Ще се събудя рано някой ден. Завивката решено ще отметна. На куфара ще лепна етикет. Разсънено небето ще се сепне... Ще полетя със бързата кола. На I 65 е малко скучно. Ще свърши Индиана. След това Чикагска магистрала ще ме люшне. Шосето до O’Hare е шемет див. На Пети терминал ще търся място. Ще се попитам: Вярно ли реши? Ще си отвърна: Повече от ясно. От този миг ще бъда само с Теб... потъвайки в мечтателния унес... И десет часа - ще са точно век Ах, София ще ми изглежда друга! До твоя град е доста път с кола. Навярно ще е зимно и морето. Ще ти изпиша: “ Обич... долетях.” Не ме убивай със сигнал... заето...	Куплет в небето Просторът се огласяше от говор... Разказваха. Подвикваха във хор. Към залеза на късния следобед летяха диви патици с възторг. Усетих самотата как се пръсва на късове пронизващо стъкло... Разпъната до кръв висях на кръста... А вместо мен тя пишеше писмо. Потапяше парчетата в кръвта ми. И диплеше в небето ред по ред. Пренасяше отгоре песента ми... На фон във синьо... прокърви куплет...

Стилно... На жълти точки дворът ми осъмна. За нощ успя да се окичи стилно. Зеленото и жълтото се връзват, а точките - безредни и обилни. Напомня ми момичешките рокли. Ухаеха на ново и на радост. А споменът - със синьото се връзва. Едно небе над мене - за награда.