Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Камбанката на красиво изработения часовник под голямата лапа на металния лъв сякаш страхливо чукна поредния си кръгъл час за деня. Беше три след обяд. Богомил прехвърли още някои документи, завъртя два телефона и като приключи разговорите, усети, че днес не му се седи в офиса. Звънна на Амигото и го предупреди, че ще мине към складовете. Реши да се качат и да видят от къде е този теч от покрива.
След около час двамата крачеха по нагрятия асфалт на широката покривна конструкция. Бързо откриха причината и побързаха да се спуснат по железните вити стълби в сенчестите и хладни халета. Вътре беше благодат. Навън не се дишаше от горещина. А складовете бяха почти пълни. На рампата имаше неприбрани още около трийсетина палета. Двамата мексиканци въртяха мотокарите и ги прибираха бързо. Кашоните бяха пълни с “ТОСКАНА”, прочутото и много търсено италианско вино. За него имаше отделно помещение и специална температура, която се поддържаше и следеше с нарочно изградена инсталация. Богомил се разходи и огледа помещенията. Отдавна не беше го правил. Амигото си гледаше добре работата и затова рядко слизаше към тях.
Наближаваше пет часа, когато се отправи обратно към офисите. Докато вървеше покрай малкото изкуствено езерце с фонтана в средата, мобифонът му се раззвъня. Обаждаха се от редакцията на вестник “България”. Приятният женски глас на редакторката помоли за няколко въпроса. Те бяха във връзка с голямата реклама, която бе пуснал за поместване. Уточниха детайлите и след това той използва обаждането, за да се поинтересува за концерта, който организираха. Увери се, че все още има билети и каза, че ще мине да си вземе. Този български вестник всяка година по различни поводи организираше концерти и тържества. Като не забравяше да покани своите рекламодатели.
Когато се върна в офиса, завари Джейни да говори по телефона. Забеляза, че леко се смути при неговата поява. Стана му ясно с кого говори. Тя побърза да приключи и затвори...
- И кога ще бъде тържеството - попита Богомил, разчупвайки тишината, която се настани за момент в офиса.
- Може би в средата на другия месец - запърха с мигли Джейни -все още обмисляме.
- Правилно, не бива да се бърза - подхвърли поучително шаблонния отговор Богомил.
- Ами... - повдигна само рамене бъдещата булка.
Опитаха се да поговорят още малко за предстоящото събитие. Но си личеше, че Джейни все още е в “безтегловност” от направеното и явно наскоро предложение. Беше се оставила в ръцете на бъдещия си съпруг. Но със сигурност в близките дни щеше да дойде на себе си и ще поеме всичко под свой контрол. За сега това не беше момичето, коeто познаваше Богомил.
Отвън на паркинга пред офиса се разнесе характерният бумтеж на “ХАРЛЕЙ ДЕЙВИДСЪН”. Джейни трепна и се изправи.
- Това е той - каза тя, без да погледне навън.
Богомил стана и отиде до прозореца. Едър мъжага с атлетично шоколадово тяло паркираше мощния си мотоциклет. Загаси двигателя и остана на седалката. Разкърши мускулестите си ръце и запали цигара. Имаше вид на спокоен и улегнал млад човек. Движенията му бяха бавни и отработени. За такива хора се казваше, че умеят да владеят позата. Джейни и Богомил го гледаха от горе, застанали до прозореца.
- Как се казва - попита по инерция Богомил.
- Анди - загледана към паркинга, каза Джейни.
- Хубаво име - наложи шаблона отново Богомил и леко се подразни, че в този момент не му идваха никакви други думи.
Двамата помълчаха още малко, изправени един до друг и след няколко натежали секунди се чу гласът на Джейни.
- Шефе, мога ли да си тръгна?
- Да, аз също си тръгвам след малко - кимна с глава Богомил - мисля, че днес беше един спокоен ден за нашия офис, разбира се, като изключим топ новината във фирмата.
- Ами... то и за мен си е все още новина... бях изненадана, въобще не съм очаквала... дори не ми се вярва - примига за кой ли път днес с големите си мигли Джейни. Усмихна се и се обърна към вратата.
... Кой знае защо, Богомил направи няколко крачки да я изпрати. Никога до сега не си бе дори помислял да го прави. Тя се спря и се обърна. Върна се и отиде към него. Не го гледаше в очите. Доближи се, сложи двете си длани на гърдите му, плъзна ги бавно в страни и го прегърна. След това притисна мълчаливо глава до тялото му. Помълчаха притиснати един до друг, след това тя се отдели бавно и излезе, без да се обръща... Поведението и говореше много и караше Богомил сконфузено да се замисли.
... Останал сам, той запали цигара, седна и вдигна крака на бюрото си. Пушеше мълчаливо, изпънал се назад в кожения стол. Навън отново забумтя двигателят на “ХАРЛЕЯ”. Равномерният бумтеж постепенно се отдалечаваше, отнасяйки “Черната перла”. Загледан в стената срещу него, мислите му препускаха из главата... Допуши цигарата си и я загаси бавно в пепелника. Извади една бутилка уиски и си наля няколко глътки.
“Много възможно беше Джейни да го напусне след сватбата - замисли се Богомил. - Щеше да му липсва. И то много. Поне по две причини... Беше свикнал с нея. Може би трябва да поговорят, и то в близките няколко дни. Хубаво е да разбере бъдещите и планове. Ако напускаше, щеше да и е благодарен, ако успее да подготви преди това своята заместничка... А много вероятно беше това да е Краси. Щеше да и предложи и ако приемеше, смяташе, че с мистър Саймън, съдържателя на клуба, да се разберат лесно...”
... Допи глътката уиски и стана. Напусна офиса и скоро се подложи на горещия следобеден пек. Придвижи се бързо до колата и запали двигателя.