ДА НАМЕРИШ СЕБЕ СИ

продължение от предишния брой

Климатикът бързо обработи горещия въздух в купето. Направи маневра и бавно се насочи към изхода на паркинга. Беше го налегнала някаква апатия. Движенията му бяха като на забавен кадър. Още от сутринта усети това си състояние. Много се надяваше, че след като направи сутрешния крос и ще влезе в ритъм. Но си бе все така. Беше забелязал, че и друг път му се бяха случвали такива отнесени дни. Но никога не се бе замислял за причината. Може би ще трябва да отиде на един разговор с д-р Син Джан. С младата снаха на китаеца Ли Дън беше удоволствие да се разговаря на такива теми. Достатъчно беше да слушаш звънливия и глас и да наблюдаваш крехките движения на гъвкавото и тяло, за да забравиш оплакванията си. Разбира се, тя беше и много добър специалист. Често прибягваше и до традиционната китайска медицина. Старият Ли Дън се гордееше със снаха си. Съседите от кварталната улица също бяха доволни от нейната поява...
... Магистралата беше пълна. Но въпреки това скоростта бе сравнително висока за трафика в момента. В такива случаи се казваше, че магистралата е “бърза”. Това се получаваше, когато колите се движеха на “пакети”, заели всички ленти, те караха с еднаква скорост, попрехвърлили разрешения лимит. Обикновено 20-25 мили в час над разрешените 55. Получаваше се много интересна картина, защото така подредени, те се откъсваха от стриктно спазващите лимита и зад тях оставаше едно празно пространство. Попадайки в такъв пакет от автомобили, ти също бързаш да изравниш скоростта си с тях, разбира се, ако искаш. Магистралните полицаи се правят обикновено на разсеяни. А водачите пък разчитат, че когато са в пакет, са по-трудно уловими... Затова Богомил бързо се престрои и изравни скоростта. Постара се обаче да не бъде последна кола, защото винаги при такова включване си спомняше какво бе разказал един ден в клуба веселякът Пит Ростовски... На една такава “бърза” магистрала той бил последен в “пакета” от автомобили, когато от един вход се спуснала една полицейска кола и се залепила зад него. Другите в “пакета” отпрашили, но той бил принуден да спре. Полицаят му направил тикет за превишена скорост и когато му го донесъл, Пит поискал разрешение да направи питане.
- Защо ме спряхте само мен - попитал той - нали всички караха с превишена скорост?
Пазителят на закона, едър мустакат полицай, се усмихнал и отговорил.
- Ти когато ходиш на риба, всичката ли риба в реката улавяш, не.....е, аз също...

Пит Ростовски си пазеше тикета и с гордост го показваше, когато разказваше тази история. Казваше, че това му е документа, даващ му право да се нарече един от “шараните “ по магистралите в Америка.
“Интересни бяха американските пътни полицаи. Вършеха си работата с удоволствие“ - мислеше си Богомил. - “Пазеха закона и той ги пазеше тях. Знаеха много добре правата си и рядко ги нарушаваха. Често демонстрираха и уважение към данъкоплатеца... “

... Първата указателна табела за изхода остана зад Богомил и той леко отпусна педала на газта. С почти петдесет мили в час се отклони от магистралата и успя да хване заления сигнал на светофара, като се укроти в рамките на градския лимит. Реши да вечеря вкъщи и затова се отби на плацата. Влезе в “Доминикс” и напазарува няколко вида колбаси, зеленчуци и разбира се, много и различни плодове. Обичаше хладилника да бъде добре зареден. Макар че често изхвърляше изостанали продукти. Количката на магазина се беше почти напълнила. Нареди десетината плика в багажника и се отправи към къщи.
Още като стъпиха гумите на колата по неговата улица, Богомил усети нещо неестествено по нея. Скоро разбра, че това бяха хората от квартала, наизлезли пред къщите си. Виждаха се да стоят на групи или пък по един - двама. Дори децата бяха на групички и бяха някак си тихи и кротки. Пред къщата на Бен имаше няколко мъже. Когато ги наближи, видя, че Бен беше с тях. Забави ход и спря. Бен се отдели от групата мъже и тръгна към него. Богомил отвори прозореца.
- Здравей Боб, разбра ли за Терри Виллбокс - попита почти тихо Бен.
- Не, какво се е случило - не разбиращ, искрено попита Богомил.
- Днес към три и половина са го застреляли в колата - каза Бен - на улицата, бил е все още на служба.
- Къде...
- В неговия район, на изток... в квартала на чернилките - с голяма доза злоба натърти Бен - жалко за момчето. Пусни си телевизора, Боб, предават от мястото на убийството - каза Бен, като тупна с длан по покрива на колата и се върна при коментиращите тихо мъже.
Докато завиваше към гаражната алея, Богомил видя, че пред къщата на Терри имаше поне четири или пет автомобила. Някои от тях бяха с отличителните надписи на телевизионните канали. Тя беше през две къщи от неговата. Бяха я нарекли къщата на полицая. Някога баща му е бил местен полицейски шеф. А сега и единственият му син също беше полицай. Богомил не се познаваше много добре с Терри. Бяха се засичали само на няколко местни партита. Спомняше си, че беше млад, около трийсет, трийсет и пет годишен мъж. Американец, с красиви, правилни черти на лицето. Спортен тип.
... Богомил вкара колата в гаража и започна да изважда покупките от багажника. Като прекосяваше хола, включи телевизора. Почти на всички чикагски канали вървяха репортажи за убийството на Терри. Богомил се загледа. Мургава новинарка разказваше как е извършен разтрела... По най-елементарния начин. Изпреварваща го кола открива огън с автоматично оръжие, надупчвайки цялата лява страна на сужебната му кола. Куршумите, които бяха преминали през шофьорската врата и прозореца, показваха, че Терри не е имал никакъв шанс. Богомил разбра от репортажа, че той е бил цивилен полицай, водач на специално обучено куче за откриване на наркотици. Камерата показваше надупчената полицейска кола.

Продължава ...

Добри Карабонев
(откъс от романа “Да намериш себе си”)