Людмила Билярска
И още нещо...Гласа ти чух... Разсъмва се, Любов. Ще чакам на уреченото място. Облякла съм любимия ти цвят. Морето следвам... Утрото е ясно. Навярно ще разтвориш пак ръце, като дете във тях да се изгубя. Немирния ми кичур ще допреш. А миглите ти нежно ще целуна. Нали познаваш тази странност в мен - да ти докосвам миглите със устни? Като колибри във разлистен ден с нектар от цветове ще те поръся... Недей издава малкия ни рай. Дори и на приятели не казвай. Не ти липсвах тези дни? Признай. А, аз ще ти прошепна нещо важно: Че си изпълнил целия ми свят! Че твоят дъх във моя се оттича... Че те усещам... Че без теб е АД! И още нещо: Лудо те обичам! | Сън призори...И този път не се разминах с навика - минутите спринтират и ме гонят. Следобедът се готви с мен за празника, а радостта ми - топка взрив пред полет. Нестихващ говор трепка над тълпата. Но аз го чувам сякаш през завеси. Единствено звучи във мен гласът му... Не, няма сълзи. Аз не плача лесно. По тротоара разпилени кестени. Изплезили езичета в кафяво. Какво се чудиш, скъпа моя, есен е. Ах, мислите на глас... кураж ми дават. Валят листа - окичват ни, полепват се... А някой се изправя срещу мене... Най-скъпите очи се взират в мен унесено. Докосваме се с устни... Вън светлее... |
През прозореца...Вали немилостиво вече дни. Дърветата се сгърбиха от делник. Прозирна се цвета. Тук-там изгни. Небето стана бледо, като съдник. Не молеше за милост. Не посмя животът... Бе прогизнал в безразличие. В короните се вкупчваха листа. И капките се цедеха различно. Прозорецът и той се вгледа с нас. Нагоре, все нагоре. Не в земята. От доста дни не спира да вали. Потръпваме. Прибави се и вятър... | Най-скъпия каратУжасна смърт: предлагаш се с цена. Все същото - за лев или милиони. Това, което Бог е сътворил с ръка - рушиш без жал. Фасадата се рони... Душата се разголва - миг след миг. И идва ден, когато е бездомна. Скиталецът изглежда ли щастлив? Презрителният поглед е отровен. А залъкът от този лев горчи. И накитът за хиляди - хладнее. Огледай се отвътре. Отстрани... Най-скъпият карат... е скрит във тебе. |
11 май се утвърждава като важен ден от празничната система на българите. Денят за почит на Светите б...
Училище „Джон Атанасов” отбелязва своя десетгодишен юбилей
Празникът на славянската писменост и култу...
Още един незабравим празник в училище „Джон Атанасов”
Днес, 5 май, беше един специален ден за п...
Празник на буквите в училище „Джон Атанасов”
