Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

От всички страни на нея пишеше КА-9. Казаха, че кучето в колата бе оцеляло, дори без нараняване. От хеликоптера на канал седем показваха предприетите действия на полицията. Невероятно присъствие на полицейски автомобили в района на убийството. Това показно убийство през деня подсказваше, че Терри е настъпил някой от големите хероинови дилъри... Жалко за него и още по-жалко за четирите му деца и младата съпруга. В момента ги показваха как са се скупчили в дома им на дивана около майка си. Бяха две момчета и две момичета. Най-голямото изглеждаше на девет или десет години. А най-малкото вероятно беше на около две години. Единствено то се занимаваше с някаква играчка, седнало до краката на майка си. Другите бяха се умълчали. Операторът преминаваше през лицето на всяко едно дете. Очичките им бяха подути от плач... Спря се и на лицето на майката... Богомил веднага си я спомни. Мисис Кеарнс ги беше запознала на едно парти. Още тогава му направи впечатление това хубаво лице. Дори успяха да поговорят. Беше от латвийски произход. Родителите и бяха стари емигранти. Тя се е родила в Америка. Казваше, че почти не говори езика на родителите си... Сега на красивото и лице имаше много тъга. Навлажнените и хубави очи присвяткваха на светлината на камерата... “Били са щастливо семейство - гледайки в екрана, си каза Богомил - тези деца са правени с много любов и планове за красиво бъдеще... Планове, унищожени за миг от без смилостната ръка на убиеца.”
“Много тъжна картина - отдели замислен поглед от телевизора Богомил - в този район на чернилките полицията даваше често жертви. Терри е може би третият убит полицай за тази година в събърбите на изток.”
... Над къщите се чуваше свистенето на хеликоптерите. Всички телевизионни канали в Чикаго бяха вдигнали хеликоптери във въздуха и предаваха на живо. Убийството беше топ-новина за вечерта. Хеликоптерите се местеха от мястото на убийството до дома на Терри и обратно. Говорителите се бяха впуснали в подробности за цялата фамилия на Терри. От височината на въртолетите се виждаха репортерските венове, напълнили вече почти  цялата улица. Камерата премина и през неговата къща.
Минавайки покрай прозореца, Богомил видя синьо-зеления пикап на стария Ли Дън да се промъква между колите. Сети се, че имаше желание да посети дома му. “ Друг път - каза си той - д-р Син Джан сигурно е достатъчно разтроена... както всички от квартала...”
Американците умееха да съчувстват, разбираха и споделяха чуждата болка. За толкова години в Америка се беше убедил в това. Когато загуби жена си, се увери лично в тяхното искрено съчувствие. Хора, които не познаваше и не знаеше дори къде живеят, тогава го спираха и изказваха съболезнованията си.
... Беше решил тази вечер да си приготви нещо за вечеря. Да изфантазира нещо на печката, да експериментира в тигана с хрумнали му идеи... но го домързя. Наряза в една голяма чиния от два, три вида колбас, сложи един голям домат в нея и като прибави и една бучка българско сирене, я остави на масичката пред телевизора. Наля си едно уиски с много лед и седна на кожения диван. Тази вечер щеше да прави това, което със сигурност правеха във всеки дом в квартала. Гледаха директните репортажи на телевизиите и oпoзнаваха с подробности семейство Villwock.
... Беше задрямал, защото когато отвори очи, в стаята беше притъмняло. Стенният часовник показваше малко повече от осем и половина. Само светлината от екрана на телевизора хвърляше шарки по стените. Във втората чаша уиски, която си бе налял, самотно се гърчеха две ледчета. Големият домат така си стоеше ненарязан в чинията. Пресегна се и си взе парче колбас. Вдигна дистанционното и спря телевизора. Тишината, която така мразеше, веднага изпълни къщата... Тя го преследваше от няколко години. Дразнеше го. Затова бе настроил уредбата така, че да превключва на радиовълните, след като свърши дискът. Стана и я пусна. Неговата дежурна станция 97’9 FM бързо изблъска омразната тишината. Хитовото парче на “DEEP PURPLE” “MISTREATED”, бързо раздвижи адреналина на Богомил. Погледна дали са затворени прозорците и като се увери, врътна още малко копчето на звука. Басите на китарата започнаха да изскачат като шрапнели от колоните и се разбиваха в стените. Богомил хвана стика за голф и изпунтира басиста на групата. Опъваше въобръжаемите струни и се кефеше.
- Прощавай, Терри, но съм сигурен че ти също си обичал хеви метъл-групите, това парче на PURPLE беше и за теб - каза на глас Богомил, намалявайки звука.
Отиде в  кухнята и зареди кафеварката за сутринта, след това влезе в банята и се разхвърля. Един хладен душ го освежи. Почувства се ободрен, това го зарадва, защото искаше да почете малко, преди да заспи. С кърпа, запасана на кръста, мина през кухнята и си направи един студен джус с много лед, взе един банан и минавайки покрай холната масичка, си взе книгата на Джон Гришам. С чаша в едната ръка, банан в другата и Гришам под мишница се отправи към спалнята. Кърпата му се свлече по влажното тяло и остана пред вратата на стаята. Богомил дори не я удостои с поглед. Остави джуса и банана на нощното шкафче, метна Гришам на широката спалня и отметна завивките.
Само след минути, гол до кръста, само с долнището на копринената пижама, подложил длани под главата, Богомил с притворени очи се унасяше в сън. Джон Гришам така си и остана неразтворен тази вечер, кротнал се прикрит в сянката на нощната лампа. Под спуснатите клепачи на Богомил пробягваха различни образи. Ту загадъчно усмихната Джейни, ту старата мома Мисис Кеарнс и нейният приятел, който правеше задъхани упражнения... Изреждаха се различни познати от изминалия ден и такива, за които бе мислил през деня. Като някакъв репортаж по телевизията преминаваха и изчезваха без коментар... Ето я и Бети, разтворила широко големите си очи, го гледа спокойна и  усмихната...