Людмила Билярска
С теб през хилядолетиятаПремитам леко пръстения под. Ухае ми на сън и зазоряване. Отдавна си излязъл. Беше нощ. От ласките ти още съм замаяна... Потръпвам от жарта им. Ех, жена, кое е време? Дълъг ден те чака. Наказвам се за слабостта сама: Обичай го, но не пилей зърната... Денят е крина пълна със зърна. А зърното овреме се посява... Сандалите пристягам и кръжа. И огън трябва. Ровя за жарава. А слънцето се свлича. Вече знам, че крината е празна и доволна... Присядам на затопления праг. Очаквам те. Щастлива съм до болка. | ХорНе го разбирам странния ви хор? Доказвате природата със грешка... Да ръснеш може на храната сол, но не любов да местиш като пешка. Боли ви от красивия ни танц. Пробождат ви и нежните ни думи. Не става реч за филм и за каданс... А просто дайте път на двама влюбени. |
На метри от фонтана...Дали живее някъде наблизо? Или пристига със трамвай едно? Връстниците му сигурно сърфират, а той е инкрустиран във нощта... Едно момче на столче до фонтана. И не съвсем - на метър или два. Прегърнало любимата китара й пее нежно. После - пее тя. Едно момче разплакваше гората. Но не и окъснялата тълпа. “Отде ли го довя пък този вятъра?” “Бомбето до нозете му... О, да...” По този час връстниците му, в нета се ровеха и пишеха писма Едно момче разплакваше небето... На метър от фонтана. Или два... | Дърветата...Смълчани сте. Не питате дори. Доскоро все ме спирахте шумливо: Кога и как? Защо? Нима? Дали? Красиви сте сега. И мълчаливи. Когато бяхте голи във студа, когато бяхте вени към небето и молехте живот... поне троха. А истината... във нозете беше... Спокойни сте така. Зеленина постигнахте. Или поредно чудо. Въздишате от радост при това. До вас съм пак. Да помълчим до... другото... |
Отпиваме от елексира...И как успя така да украси? Посреща ни уют разпръснат стилно. На земен фон е ръснала бои. Различни. Но зеленото - обилно. Опитала да стъкми всеки кът.. Ах, времето не стигнало за всичко - прекършени дървета с мъртва плът... Подават се и купчини от съчки. И с тях е интересно. Няма спор. Естественото никога не губи. Тъмнеещият дънер пак е дом, но не за птици, а за мъх и гъби. Дърво-близнак останало само. На мястото на скършеното - гледай... Оформено е сякаш със длето - коритце за душици ожаднели. Разпускайте - поднася ни мига... Опитайте от нежното-зелено... В Природата - със елексир в ръка... Отпиваме... забравили за времето. |
11 май се утвърждава като важен ден от празничната система на българите. Денят за почит на Светите б...
Училище „Джон Атанасов” отбелязва своя десетгодишен юбилей
Празникът на славянската писменост и култу...
Още един незабравим празник в училище „Джон Атанасов”
Днес, 5 май, беше един специален ден за п...
Празник на буквите в училище „Джон Атанасов”
