Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

... След около час, хванати за ръка, двамата се отправиха към паркинга. Минаха през цветарския магазин и купиха цветя. Тази вечер бяха канени на гости. Бети реши да ходят с колата, и без това не и се пиеше алкохол. А и да се приберат по-бързо. Когато пристигнаха пред кооперацията, видяха, че има свободно място отпред и паркираха. След час и половина трябваше да тръгват, така че не си заслужаваше да отключва гаража. Качваха се с асансьора, когато джиесемът на Бети се обади. Звънеше Кети. Обаждаше се от Созопол. Бяха на море от една седмица с Боби. Каза, че утре се прибирали. Мишо имал работа в София и те решили да си дойдат с него. Боби бил изгорял от силното юлско слънце. Едвам го удържала по плажа... Говориха почти половин час.
... Бети си взе един бърз душ и отиде да избере нещо леко за обличане. Гостито не бе официално, така че смяташе да не се задълбочава много в избора си. След две повиквания Мирко се отдели трудно от телевизора и влезе в банята. Въпреки това беше готов преди майка си. Тя остана да довърши грима си, а той взе няколко касети и каза, че слиза долу да слуша музика в колата... Не бяха минали и пет минути, и домофонът до вратата се раззвъня. Бети се почуди дали да се покаже на прозореца или да вдигне слушалката. Сигурно Мирко беше забравил нещо. Прибра набързо несесера и хвърли един поглед в огледалото за последно. Домофонът пак се раззвъня. Тя отиде и вдигна слушалката.
- Мамо, колата я няма - прозвуча гласът на Мирко отдолу.
- Как така я няма - автоматично отговори Бети и се наведе да закопчае токата на сандалите.
- Мамо, няма я. Има някакъв МОСКВИЧ на мястото, където я оставихме.
- Добре - каза Бети и затвори. - “Къде ли гледа това дете... - каза си на ум тя и се огледа в цял ръст още веднъж. Наедрялото и дупе беше опънало ленената материя. Тя го приглади с ръка, направи една муцунка и въздъхна... - “Бети, напълняла си, маце...” - за кой ли път вече си го казваше, но не взимаше мерки. Отиде до холната масичка и извади букета от голямата ваза. Реши да затвори прозореца...”Може и да завали, нищо чудно след този припек...” - каза си и погледна по навик надолу към улицата. Не повярва на очите си. Колата наистина я нямаше. Всички места до тротоара бяха заети и между тях не беше жълто - оранжевият “НИСАН”. Бети затвори набързо прозореца и излезе от апартамента.
Долу Мирослав посрещна майка си с насълзени очи. Мъчеше се да не заплаче, но скоро сълзите му щяха да потекат.
- Спокойно, майче, не се разстройвай - прегърна го Бети - някой си е направил майтап с нас. Ще видиш, че джипът ще се появи скоро на улицата. Нарочно са ни оставили МОСКВИЧА и сега ни гледат от някъде и се смеят.
... Бети говореше, но сама не си вярваше. Не можеше да си представи кой би могъл да направи това. Ако Мишо не беше на морето, веднага щеше да си помисли за него. Той беше способен на такива майтапи. Друг просто нямаше. Бети прегърна Мирослав и се заразхождаха по тротоара, като гледаха да не се отдалечават много от кооперацията. Времето бавно напредваше и тя постепенно осъзнаваше, че е възможно колата да е открадната. Все още не искаше да го изрече на глас, но времето за майтап отдавна преминаваше. Надеждата и бе в МОСКВИЧА, някой го е заменил с “НИСАНА”. Може би някой от кооперацията. Кой ли може да бъде... щеше да му вдигне страшен скандал. Та това си е направо простащина. То бива майтап, ама пък това минава всички граници... Започна да прехвърля по памет живущите. Стигна до заключението, че само някой от онези пияндурки, бившите футболисти, само те са способни да го направят. Вероятно я мразеха, тя рядко ги поздравяваше.
... Стояха пред входа. Мирослав мълчеше, стиснал четири касетки в ръката, а майка му също не бе проговорила в близкия половин час. Бети си погледна часовника. Вече закъсняваха. Чудеше се какво да прави. Дали да вземат такси или...
- Мирко, какво да правим - просто да проговори, попита тя - ако някой идиот си е направил майтап, то той прекалява вече.
- Мамо, сигурно са я откраднали - каза, хълцайки Мирослав.
Бети се чудеше какво да му отговори. Но едно вече беше ясно. Не ставаха за гости. Усещаше, че и тя вече се изнервя.
- Хайде да се прибираме - хвана го за ръка тя - горе ще помислим какво да правим.
Отваряха вратата на кооперацията, когато чуха характерния шум от  затварянето на багажник. Обърнаха се почти едновременно по посока на шума. Възрастен мъж стоеше зад МОСКВИЧА. Извади ключа от ключалката на багажника и след това си отключи колата и потегли. Бети и Мирослав мълчаливо го изгледаха... Вратата на асансьора се отвори и двамата бивши футболисти излязоха на площадката. Минаха покрай тях, смеейки се шумно, без да им обърнат внимание. Бети ги проследи с поглед, докато излязоха навън и усети, че ще и се пръсне главата от мислене. Стисна ръката на Мирослав и го поведе към асансьора.
... В апартамента си забърка един “АЛКАЗЕЛЦЕР” и побърза да го изпие. След това извади джиесема от чантата и набра телефона на Николета.
- Ники, здрасти, муцка... - започна Бети.
- Ще те убия... не казвай само, че няма да дойдеш - прекъсна я Николета - вече всички са тук... А Чаво е без жена си, представи си, в развод са. Точно преди пет минути му казах, че и ти ще дойдеш. Знаеш ли как му светнаха очичките. Май че още си пада по теб...
- Ники... хубаво, но... - опита се да я прекъсне Бети.
- Никакво но. Бети, моля ти се, обеща ми, че ще дойдеш - настъпваше Николета от другата страна - не сме се събирали почти пет години...