Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

- Муцка, чуй ме... моля ти се, изслушай ме - почти успя да вземе думата Бети - имам неприятности, мила... преди един час ми изчезна джипа. Вероятно го откраднаха. Много сме разстроени със сина ми. Току що взех нещо за глава... Разбери ме... нямам настроение... а и трябва да мисля какво да правя. Може би след малко да звънна в полицията... Моля те, измисли нещо там... извини ме.... съжалявам. Наистина исках да дойда...
- Божичко, това са гадове... - обади се след кратко мълчание Николета - как няма да те заболи главата... Знам какво ти е, мила, преди седмица бях в твоето положение. Посред бял ден счупиха стъклото на колата ми и то заради един скапан фотоапарат, който бях оставила на седалката. Още чакам за стъкло... толкова бях нервна, че дори не съм се обаждала и в полицията.
- Ох,... не ми говори за полиция, лошо ми става само като чуя името и.
- Добре, мила, гледай да не се разстройваш много. Трябва да се обадиш все пак. Може пък да имаш късмет да попаднеш на истински полицай... чао, утре ще ти звънна...
Бети затвори джиесема и го метна на дивана срещу нея. Погледна към Мирослав. Той се беше облегнал на прозореца и все още стискаше касетките. Тя се опъна на фоьойла и притвори очи. Стана и мъчно за него. От двамата май той повече се бе привързал към колата... естествено и сега го изживяваше по детски.
Бети реши да не предприема нищо тази вечер. Просто нямаше сили. Утре щеше да мисли от къде да почне... Вечеряха почти мълчаливо и си легнаха рано.
... Зелената секция на светофара на булевард “БЪЛГАРИЯ” светна и Мишо леко потегли за десен завой. Даде предимство на пешеходците и след това се изнесе в средната лента и превключи на по-висока предавка. Отиваше до офиса. “ЛИСИЦАТА” искаше да го види. Накара го да си прекъсне отпуската и да се прибере спешно от морето. Разбраха се за днес след обяд. Чуха се по телефоните и сега Мишо отиваше към него. Но преди това се отби в автокъщата на Гаро. Имаше някакво предчувствие и не се излъга. Във фургона, където се намираше офиса, имаше няколко клиенти. Мишо ги изчака от вън и когато излязоха, влезе. Гаро му кимна и довърши един телефонен разговор.
- Какво става - палейки цигара, попита той.
- Ти ще кажеш - влезе в тона му Мишо.
- Изглеждаш ми нервен - дръпна от цигарата Гаро и се облегна назад - ако си дошъл тука да ми се дървиш, по-хубаво си ходи.
- Защо прибра колата - попита го направо Мишо.
- Защото такава е играта - дръпна дълбоко от цигарата си Гаро и продължи - нареждат ми и аз изпълнявам. Ти какво искаш да им кажа. Не може, тази кола сме я продали на любовницата на Мишо Въжаров. Нали ще ми резнат веднага главата. С тия копелета шест пет няма.
- Можеше да ми се обадиш, защо трябваше да я крадеш - каза му Мишо, пропускайки намека за любовницата.
- Абе, ти нормален ли си, въобще ясен ли ти е този бизнес - каза Гаро и стрелна фаса през отворената врата, след това се наведе под бюрото и извади една кутия от обувки. Беше пълна с ключове - виждаш ли тези ключове, това са оригиналите. Ако се налага, отиваме и си прибираме колата по най-бързия начин. Защото деветдесет процента от тия коли са крадени и като ни притисне ИНТЕРПОЛ за някоя кола, имаме интерес да я върнем, колкото се може по-бързо. Светна ли ти лампата сега? Така че не пискай. Тарикат мъж си и не бързай. Знам, задължен съм ти... но не бързай. За разлика от тези (побутна кутията с ключове), теб ще те компенсирам. Аз лично. Само не бързай.
Гаро стана и отиде до един шкаф. Отвори го и извади един голям найлонов плик. Сложи го до вратата и след това отиде и си седна зад бюрото.
-Това беше в колата, можеш да си го вземеш - каза той. Телефонът звънна и той  вдигна слушалката.
Мишо стана и отвори плика. Вътре се виждаше дебело яке, два чадъра, малка чанта, гримове, книги и още доста други дреболии. Обърна се към Гаро, той му махна с ръка и Мишо напусна фургона. Нямаше думи. Току що доби впечатления от бизнеса с коли. Прав беше Гаро. С мутрите шест пет няма. Но Гаро го раздаваше мъжкар, беше ясен.
... На големия паркинг колите бяха доста малко. Явно сезонът на отпуските бе поизпразнил високата сграда на ”MERI COMPANY TRADE”. Във фоайето пред асансьорите бодигардът вдигна ръка за поздрав.
- Как си, адвокате - дойде към него той - мислех, че си в отпуск.
- И аз мислех така... - повдигна рамене Мишо - ама изглежда само съм си мислил. Как си ти, бебето расте ли...?
- Расте... расте... - вдигна палец бодигардът - вчера беше влязъл в маратонките ми, явно искаше да ги пробва.
- Вярно... и нищо ли му нямаше - почти сериозно попита Мишо.
- Че какво да му има - изрепчи се бодигардът.
- Как какво, не му ли стана лошо на детето - нахили се Мишо - като знам, че не ги сваляш по дванайсет часа от краката си...
Не довърши, защото приятелският юмрук на бодигарда се заби в рамото му и му даде рязък старт към отворената врата на асансьора.
На етажа беше почти спокойно, движението по коридора бе рехаво, явно преобладаваха тези, които са се върнали от отпуск. Адаптацията след това е доста трудна...
- О.о.о... самият господин адвокат Въжаров - раздвижи се секс бомбата на МАЛКАТА ЛИСИЦА. Успяхте ли да се топнете в морето, господин адвокат?
- Няколко пъти - спря се срещу секретарката Мишо - даже още съм солен. Искаш ли да се увериш?
- Не бих рискувала - облегна се на кожения стол Соня, а едрите и гърди заплуваха под копринената блузка. Окото “рентген” на Михаил Въжаров веднага усети добавката на още няколко кубика силикон - защото солените мъже са мойта страст.