Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

(Приказка за избора)

Джери е мениджър в ресторант. Винаги е в добро настроение. Винаги, когато някой го попита как е, отговаряше: ”По-добре от това не може да бъде”. Когато един ден реши да си смени работата, по-голямата част от персонала също напуснаха и тръгнаха с него да си търсят работа по ресторантите. Защо? Защото Джери умееше да мотивира хората. Ако някой от колегите му имаше лош ден, Джери беше винаги до него, за да го успокои и да му покаже позитивната страна на ситуацията. Забелязвайки това, станах любопитен.
Един ден отидох при него и го попитах: “Не разбирам, никой не може да бъде позитивен през целия си ден, как успяваш?” Джери се усмихна и ми каза: -Всяка сутрин се събуждам и си казвам: днес имаш два избора - добро или лошо настроение. Винаги избирам доброто настроение. Всеки път ,като се случи нещо лошо си казвам: имаш два избора - да бъдеш жертва или да се учиш от ситуацията. Винаги избирам това да се уча. Когато дойде някой при мен и започне да ми се оплаква, имам два избора - да му слушам оплакванията или да му изтъкна позитивната страна на живота. Винаги избирам позитивната страна. “Но това не е всеки път така лесно”, казах му аз. “Напротив, лесно е, каза Джери - всичко в живота се върти около избора; всеки път, когато решаваш нещо, всичко е въпрос на избор. Решаваш как ще реагираш в дадена ситуация. Решаваш как другите ще влияят на твоето настроение и избираш добро или лошо настроение. Избираш как ще ти протече живота.”
Няколко години по-късно разбрах, че Джери е направил недопустима грешка в своята работа. Оставил е задната врата на ресторанта отворена. От там са влезли няколко въоръжени мъже. Под дулата на пистолетите заставили Джери да отвори касата. Той бил толкова изненадан и уплашен, че в старанието си да бърза да набере шифъра на сейфа, непрекъснато бъркал комбинацията от цифри. Единият от въоръжените мъже се паникьосал и стрелял по Джери. За щастие, полицията и линейката дошли навреме и той бързо се озовал в болницата. След дълга и тежка операция той бавно се оправил. Видях го шест месеца след случката. На въпроса как е, той ми отговори. “По-добре от това не може да бъде. Искаш ли да ми видиш белезите ?” Отказах, но го попитах какво е мислил по време на обира. “Първото, което ми дойде на ум е, че трябваше да заключа задната врата. След като ме застреляха, лежах на пода и си мислех, че имам два избора - да живея или да умра. Реших да живея. “А не те ли беше страх?” - попитах го. “Лекарите бяха страхотни, през цялото време ми повтаряха, че всичко ще бъде наред. Но като ме вкараха в линейката и като им гледах лицата, се уплаших. Прочетох в очите им “Той е мъртъв.” Знаех, че е време за действие. Имаше една медицинска сестра, която през цялото време говореше с мен, за да ме държи в съзнание. На въпроса към какво съм алергичен и казах “Към куршуми.” Всички почнаха да се смеят. Тогава им казах: “Избирам да живея, моля ви, гледайте на мен като на жив, не като мъртъв.”
Джери оживя благодарение на много добрите лекари, но и заради невероятния си оптимизъм. От него научих, че всеки ден имаш избор - да се наслаждаваш на живота или да го мразиш. Единственото нещо, което си е само твое и което никой не може да ти отнеме, е твоето настроение. Само ти избираш как ще погледнеш на него.

Преразказа:
ДОБРИ  КАРАБОНЕВ