Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Обожавам ги - допълни тя, леко притворила големите си мигли и оформила еротично сочните си устни.
- Колко жалко, че досега не съм разбрал вкусовите ти качества - направи физиономия Мишо - ако знаех...
Не довърши, защото вратата се отвори и едрата фигура на ЛИСИЦАТА се появи.
- Тук ли си бе, “ПАРАГРАФ” - хвана го за лакътя “ЛИСИЦАТА” - влизай, че имаме работа.
Кубрат дори не погледна към Соня, но тя пък доста бързо зачука по клавишите пред нея.
- Соня, отвори - провикна се Кубрат в движение, малко преди да стигнат двукрилата врата.
Тя освен с код, се отваряше и с таен бутон от Соня. Бравата щракна и вратата леко се разтвори. ЛИСИЦАТА се вмъкна вътре и отиде направо зад бюрото си. Мишо си знаеше мястото и също се отправи към фотьола пред тежкото масивно бюро на Кубрат. Седнаха и ЛИСИЦАТА извади бутилка ДЖОНИ...
- Ще пия едно уиски - каза той и извади любимата си чаша - ти ако искаш, си вземи чаша и донеси леда.
... Мишо стана и отиде до малката витрина с чашите. Взе една за уиски и една за лед. Отвори вратичката на машината за леда и загреба с високата чаша. ЛИСИЦАТА си наля и бутна бутилката към Мишо.
- На мойта бивша кучка са и сложили белезниците в Германия - започна той - заедно с още четирима нашенци е участвала в канал за доставка на дрога. Чакат я от пет до петнайсет години решетки. Нужни са и много мангизи за адвокатите. Очаквам със сигурност тези дни да се обади. Така че сега е момента да и приберем дяловете от хотела и ресторантите. Подготви документите. За хотела искам да фигурира твоето име.
- Това не е лъжица за моята уста - поклати глава адвокат Въжаров - мисля, че още не съм дорасъл.
- Това дали си дорасъл, остави аз да преценя. Трябва ми сигурен човек, близък до мене... Така че не се опъвай - каза Кубрат и се облегна назад в стола си - преценил съм те и то отдавна. Още когато ти предложих да работиш за мен, бях сигурен, че един ден ще си ми партньор в бизнеса.
- Благодаря за доверието - срещна погледа му Мишо - но не виждам как и с какво ще ти партнирам. Тук трябват яки пачки.
- И за пачките остави на мен. Ще ти уредим един фиктивен заем от някоя банка. Издържан по всички точки на закона. Това е най-малкия проблем, ще го обмислим... Другото, което искам да ти кажа е, че ще затворим канала за доставките. Сърбите се опитват да диктуват играта, а на мен това не ми харесва... Също и депутатският “чадър”, който ползваме, се оказа голяма шушумига. Представи си, тоя задник се опита да ме рекетира. Той мене... Тези дни го хвърлям на вълците... Обади се на онази хрътка от вестника, кажи му, че имаме нещо за него... Абе, какво става в тази държава, напълни се с корумпирани мошеници... Нашият човек от управлението и той се издънил. Прибрали го..., ега ти генерала. Къде са му връзките... Затова по-кротко... хвърляме се в хотелиерския бизнес. От теб искам да събереш цялата документация за хотела в “Слънчев бряг“ и двата ресторанта. Утре след обяд ги искам в офиса - каза ЛИСИЦАТА и допи уискито. Бутна чашата настрани и стана - кучката Мери трябва да изчезне от всички документи - каза той и извади джиесема. Поведе дълъг разговор, изправен до прозореца. Адвокат Мишо Въжаров почти не го слушаше, бавно допиваше на малки глътки уискито си и разсъждаваше върху думите на ЛИСИЦАТА.
... Главата му бучеше от хиляди въпроси и догадки... “Той... адвокат Михаил Въжаров, съдружник на Кубрат Тачев, “МАЛКАТА КОБРА”, най-големия играч на Балканите в разпределението на дрога. С наглостта и хитростта си бе заслужил по-достойния пякор - “ЛИСИЦАТА”. Невероятно. Не знаеше дали да се радва или да търси начини да се измъква. За тези няколко месеца беше видял много и много научил. Покрай близостта и обкръжението на “ЛИСИЦАТА” животът му се промени коренно. Онзи адвокат Въжаров, на свободна практика, изчезна и остана в миналото. И то само за няколко месеца. Дали Кубрат Тачев го е преценил, това той си знае. Но за Мишо Въжаров беше време да осъзнае  и да си даде сметка, че “ЛИСИЦАТА” успя да го създаде и моделира за себе си. Това вече беше факт... а съдружничеството неизбежно...”
- Утре пътуваме за Банско - стресна го гласът на Кубрат. Каза и отиде до сейфа. Извади един плик и го хлъзна по полирания плот към него - парите ти... чакам те утре сутринта в девет, каза той отново, затвори дебелата врата на касата и прибра ключовете. Излязоха заедно от сградата и на паркинга се разделиха. Мишо се качи в колата, запали двигателя и се зарови в жабката. “Баварецът” на “ЛИСИЦАТА” изфорсира зад него и отпраши към изхода. Тогава той извади плика и го отвори. Две пачки от по сто долара имаше вътре. Поразгледа ги, плъзна показалеца през тях и ги прибра отново в плика. Нямаха бандероли, но окото на Мишо прецени, че бяха някъде около двайсет хиляди. Мушна ги под седалката и бавно потегли... Имаха уговорка за начина и сумата на заплащане при назначаването му. Но тя отпадна още в самото начало. В края на всеки месец получаваше подобни пликове. И в тях винаги имаше много повече. Той не му казваше нищо, но и Мишо не питаше. Само парите от четирите месеца, които беше получил, вече го караха да се замисли за една хубава къща в полите на Витоша. Беше започнал да поразпитва за свободни парцели... Мислеше да уреди всичко и тогава да каже на Кети... искаше да я зарадва... тази мила жена заслужаваше подобна радост. Обичаше я.
... Бети седеше на седалката в автобуса и стискаше найлоновия плик пред себе си в скута. Връщаше се от квартал Люлин. Хората, които искаха да купят апартамента, преди малко го разгледаха и харесаха. Kапарото от пет хиляди лева, което оставиха, означаваше, че сделката е почти готова.