Людмила Билярска
Моят пътНе участвам в конкурси. И търгове... Моят път не минава оттам. Точно тази посока си струва. Волността не отмервам със грам. И когато обичам - обичам. И когато политам - летя. Във живота ми няма измислици. Всеки кадър е с ясно клеймо. Светлината на рампа ме стряска. Предпочитам местата отзад. Крехка малка жена е понесла Любовта си през целия свят. | В очакване...Душата ми пред дългия си път навярно теб последно ще потърси. Отново ли ще й обърнеш гръб? А после в изненада - пак на спусъка... Дали за сбогом ще й изкрещиш: не те познавам и не ставай смешна. А вечерта с усмивка ще заспиш, когато полети в студа бездрешна?... Тя ще чертае в тъжния си ход - две длани... с долепени пръсти... На този свят, притихнала от скръб... очаквам най-човешкото възкръсване. |
Завръщане в началотоОт първите ни мигове започва невидимото-видимо навличане. Расте кожухът и си го износваме, до онзи сетен полет на душата... Навличат ни, навличаме, навлечени - със страхове, със викове, обиди... Препъване, настъпване, плесници... Тежи палтото и надолу дърпа... Задъхани от него - остаряваме... Едва вървим помъкнали теглото. Каква е, всъщност, от това избавата? Свали кожуха! Толкова е просто. | Дивите патициПоследният шпалир, навярно беше. Потънала във мислите ги чух. Изящно във небето подредени. Пътуваха на север - не на юг. Говореха си сякаш по човешки. Обсъждаха посоките на глас... Преведох си. Надявам се без грешка. Сверяваха си живия компас. Оформиха - наклонена чертичка... След нея се изписа радостта... Тя щеше да кръжи след тях самичка. Попих със поглед нежната следа... |
Прости ми, мамоОпазих я. Същата рокля е, мамо. Онази, от слънцето взела цветя. Не помня отде ми я купи тогава. Преминах със нея през всички лета... Открих и тетрадката. С ръфнато крайче. Последно - запомнила твойте ръце. Когато ги писах - бях точно шестнайсет. С душа на жена и с очи на дете... В самотните нощи над тях си стояла, над моите трепети... с влажни очи... А после и с болки навярно си чела... Във шкафа с писмата видях, че лежи. Опазих я роклята... Думите също: Без подлост, животе, през теб ще вървя. Животе мой... Сълзите ти си преглъщала... О, майчице, колко далеч съм била... |
За какво училище мечтаем? – Зад този въпрос стои простата нужда да бъдем човешки същества.
Присъщо на хората е да се свързват помежду си. Да си поделят...
Спортът е възможност за развитие на двигателната култура на децата. Какъвто и спорт да изберем за тях, ползата е огромна – както за здравето, така и з...
Много приятна и ползотворна среща проведоха учениците от българското неделно училище към Православния храм „Св. Иван Рилски - Чудотворец”. Нещо, което...
