Поезия - Людмила Билярска

Людмила Билярска

Людмила Билярска

Ти си всичко Не чакам лаври, почести и шум. Обичам те. И всичко е. И стига. Във календара свети онзи ден - във който ти дойде. И аз пристигнах. Отронваха се есенни листа. Заби камбана. И валеше пролет. Небето се окичи със ята. Не тръгваха. Те идваха отново. Изпълниха се дните с нежен звън. А морзът на безбройните светулки предаваше тържествения химн: Началото... във края на Октомври.	Писмо Тържество е. Цветята и бора, кипариса, елите в сребро... Всичко свети, потрепва, говори. Днес, любов, имам твойто писмо. И гнездото под моята стряха не изглежда сиротно-само. Как разбраха щурците в тревата - увенчаха мига с Тържество. Виж, небето - с кобалт се окичва. Този ден е без право на дъжд. За едно босоного момиче - две слова от любимия мъж...

Докато е фреш! О, стига се оглежда завистливо! За всеки е отмерено до грам - да вкуси от подноса със горчиво и от тавата с медения пай. Богат ли си, тревогата отпада да мислиш за трохите на деня. Но пък си имаш другаде нерада - не всичко има надпис за цена... За всеки е различно и е друго. Въпросът е дали ще го съзреш? Свикни да не надничаш в чуждо блюдо. Гребни от свойто. Докато е фреш.	Икебана сред степта Не е случайна тази красота. Премерена. И стилно съчетана. Лилавите са дъхави кълба, а белите - снежинки разпиляни. Жълтеят се кокетно между тях , разрошените, с тъмните очички. В средата - най-високите стъбла. Помежду тях - тревички и тревички. Спектакълът излъчва аромат. Хвъркати, пеперуди и светулки, довършват икебана сред степта. Възхвална ода свирят сто цигулки...

В сърцето на Земята... Сега съм в храм от мисли несквернен. Сега съм в храм без изповедна стая. Стените му открай - докрай Олтар, А куполът му чезне във безкрая. Сега съм в най-тържествения храм. Във него само птиците се чуват... ... И тишината, вплела моя дъх - пълзи нагоре по вековен дънер. Под купола-небе кънти тропар - без звук разнася пулса на гората. Сама съм в най-пречистения храм... Една жена - в сърцето на Земята.