Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Родена в София, завършила софийската Английска гимназия и английска филология в Софийския университет. Работи като преводач и преподавател по английски език в Българската академия на науките и в Института за чуждестранни студенти. Дълги години нито тя, нито близките й подозират, че има дарба и влечение към живописта. Дядо й е бил художник, който е оставил прекрасни акварели. Тони се възхищава на таланта му, но не се осмелява самата тя да опита да рисува. Изпитва особена радост от красотата на природата и възхищение пред тези, които умеят да я пресъздадат на платното. Чете много за известни художници, особено Ван Гог, чийто гроб посещава. Един ден, когато децата вече са напуснали дома, тя се престрашава. Първите опити са плахи, но рисуването й доставя огромно удоволствие. Започва да ходи на уроци, да рисува по-активно. Само за няколко години създава над 200 маслени платна и рисунки (пастел и молив), жанрово отнасящи се предимно към градския и природен пейзаж, натюрморта портрета.
Тежката болест, която рано й отне живота, не даде възможност на Тони да развие таланта си. Тя никога не е очаквала, че един ден картините й ще бъдат изложени. Тони би била щастлива, ако картините й доставят на другите дори една малка част от радостта, която изпитваше, когато ги създаваше.
Човекът винаги и навсякъде е създавал изкуство, което вълнува в различна степен със своята изразителност, познавателна стойност или задоволява чисто естетическите му потребности. Oт рисунките в праисторическите пещери до най-съвременните произведения на пластичните изкуства, от ритуалния танц до съвременния, от легенди и предания  до писменост и литература. Но такива занимания са и необходимост и привилегия единствено за тези, които имат Божествената искра, стремеж и желание да изразят мисли и чувства по различен начин - било с танц и песен, с перо или четка.
Такъв ярък пример е Антоанета Александрова. Отраснала заобиколена от творбите на своя дядо - художник, на когото тя дълбоко се възхищава и цени. Тогава малкото дете някак неусетно възприема и търси красотата и хармонията на заобикалящия го свят. Това са и нейните първи уроци, които формират траен интерес към изобразителното изкуство, продължил през целия й живот.
Житейски път, професионална реализация, отношението и познанията й към изобразителните изкуства я отвеждат като подготвен зрител в много световни музеи и изложби, при творбите на велики и любими художници. Паралелно с това тя допълва знания за живота и творчеството им, следи световни явления и течения в изобразителното изкуство.
В годините, отдадени на служебни ангажименти и семейство, отгледала децата, жената с дух на художник най-сетне намира време, сили и кураж да превърне дългогодишното си хоби в основно и сериозно занимание. След дългите години съзерцание, самата тя хваща молива и четката.
Антоанета се стреми натрупаните знания и желание за творчество да бъдат професионално насочени и обогатени. Упорито работи, посещава курсове, взима уроци и търси собствен пластичен език. Освен, че рисува с голяма радост и ентусиазъм, Антоанета много бързо изминава пътя от прерисуване на готови образци и снимки, през учебната рисунка, до завършения пейзаж и твърде точен портрет.
Авторката има широко отворени очи и сърце за красотата на природата, вродена наблюдателност, чувство за хумор, обективизъм и добронамерена закачка към модела. С много топло отношение, с молив и цветен пастел, скицира бебешки  и детски портрети - весели и тъжни в своите си радости и грижи. Оставя портретни скици на свои близки и учебни модели, в които търси не само визуалната прилика, но характер и моментно настроение, независимо от раса и пол. Спира своето внимание и проявява интерес към незначителни на пръв поглед детайли, с което допълнително характеризира портретувания.
И все пак Антоанета отделя най-много внимание на пейзажа и натюрморта. Те се характеризират с ярък колорит, смели цветови съчетания и много светлина. Най-често нанася ситни живописни мазги, създаващи трептяща атмосфера и не прикрива пристрастието си към импресионизма и по-точно постимпресионизма в модифициран авторски вариант. Специално я вълнува живота и творчеството на Винсент вaн Гог. Изучава и прилага уроците му от импресионистичния му период, без да стига до неговия експресивен маниер или необикновена и болезнена изразителност от последния период.
Интензивно работейки ден след ден, изразявайки мисли, чувства и емоции и с вродено чувство за скромност не планира да прави изложби. Рисува единствено за собствено удоволствие и без да робува на капризния вкус на широката публика. Смело борави с характерните за живописта средства, балансира умело топли и студени цветове, документира видяното, събира опит. Умее да намери верния и интересен ъгъл на погледа към изобразения обект. Фигуралните композиции не са много, но присъствието на човека е загатнато по различни начини. Обикновено цветовете са ярки, подсилени от южно слънце, много светлина и искрящо небе - понякога и специално разработено. Цветни акценти авторката винаги търси и навсякъде намира: в привидно еднообразния пустинен пейзаж, в монохромния зимен и северeн Wisconsin или в дъждовния и мрaчен градски пейзаж сред безликата човешка тълпа. За целта Антоанета насочва вниманието ни към цветни и внимателно разработени облекла, към ярки автомобили или сияни отражения на рекламите в дъждовните локви.
В дългите студени дни авторката неуморно рисува натюрморти. Те излъчват топлината на домашния уют в празнични и делнични дни с подредени любими и често изобразявани предмети. Вероятно не е случaйна и нееднократната поява на недогорялата свещ и търсената символика от старата западноевропейска живопис. Не е изключено и да става въпрoс за усета на художника и чувствителния човек с неговите предчувствия.
Както при пейзaжа, така и в натюрморта се чувства същия стремеж към смели колоритни решения и постигане на ритъм посредством различни форми и една безкрайна любов към цветята, светлината и простора.
Резултат от несъмнения талант и упорит труд, дните на Антоанета Александрова преминават в стремеж към красота и хармония, а интензивната работа й дава възможност да остави не само спомена сред най-близките, но и едно значително по обем и качество творчество за малкото време, отредено й на тази земя, като човек и творческа личнoст.