Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

 

... Адвокат Михаил Въжаров напусна съдебната зала и излезе в коридора. Отиде на мястото за пушачи и запали цигарата си, която въртеше нервно в залата. Много неща в това заседание не му харесваха и го караха да се замисли. Бе даден ход на първото дело по обвинение на арестувания наскоро полицейски шеф. Явно го бяха притиснали здраво, защото беше пропял. А това, че оставиха мярката му за задържане под стража, показваше, че има още какво да им каже. Кубрат Тачев бе нарочен за главен свидетел. Но дългата реч, която поднесе преди малко прокурорът, насочваше недвусмислено вниманието към него. Професионалният опит на адвокат Въжаров му подсказваше, че главният свидетел много лесно може да смени ролята си с тази на обвиняемия. И то още на следващото заседание... Той бе имал “честта” да се изправи срещу този прокурор и смееше да твърди, че го познава. Беше добър юрист, с доста спечелени дела. Придържаше се стриктно към закона и не се страхуваше да нарича нещата с истинските им имена. И въпреки това, той нямаше вкарана мутра в затвора по негово обвинение. “Значи имаше слабо място” - каза си Мишо, дърпайки дълбоко от цигарата си . Отвори джиесема и набра номер.
- Здрасти, адвокат Въжаров се осмелява да те безпокои.. Как си, бате Симчо, не сме се виждали отдавна... Така е, наслаждаваш се на сладък пенсионерски живот. Знам... знам... бате Симчо никога не е бил зле... А, да се оплакваш... това не съм го чул... Така е, няма кой да те чуе... Е, как съм... не се оплаквам и аз... Ама хайде да се видим... добре, кажи ти кога. Става... шест и трийсет. Добре, предай моите поздрави на адвокат Костова. - Мишо затвори телефона и смачка фаса в пепелника.
Заседанието беше свършило. “ЛИСИЦАТА” се зададе по коридора. Раздаваше го спокоен, но Мишо го познаваше. Знаеше, че появата в съда не му беше никак приятна, но дали усещаше, че може да загази? Той обикновено винаги надушваше, когато се задаваше опасност. Излязоха от съдебната палата. Колата беше на улица “ПОЗИТАНО”, качиха се и потеглиха.
- Карай при Силвето - каза “ЛИСИЦАТА” и запали цигара - трябва да обмислим някои неща.
Силвето беше негова стара любов. Познаваха се сигурно много отдавна. В квартал Симеоново и беше направил едно много хубаво заведение. Тя го беше нарекла Кафе ”СИЛВЕРАДО”. То имаше славата на предпочитано от футболистите, тук те си водеха гаджетата и любовниците. Многото частни хотели наоколо допълваха техните предпочитания. Силвето беше доста апетитна брюнетка. Но най-големият и коз беше веселият характер. Усмивката не слизаше от лицето и. Клиентите и просто я боготворяха. Целуваха я на идване, целуваха я и на отиване. Обичаха я. Заведението отвън имаше десетина масички и през деня предлагаше уют под сянката на голямата върба, но вътре по вечерно време “СИЛВЕРАДО” се пълнеше до дупка. Беше на две преходни нива, в една средно голяма зала. На второто ниво беше пианистът, осветен в приятно синкав цвят. А цялата зала се осветяваше дискретно от красиви малки нощни лампиони, разположени по сепаретата. По желание, клиентът можеше да си изключи осветлението. Двете “адреналинки”, както наричаше сервитьорките Силвето, бързо сновяха между сепаретата, радвайки гостите с дългите си крака. Мишо знаеше, че “ЛИСИЦАТА” често идваше тук, особено когато му беше кофти. Неговото сепаре беше в дъното, малко встрани от пианиста. Винаги бе свободно.
Силвето ги чакаше отвън. Разцелуваха се с Кубрат и прегърнати, влязоха вътре. Мишо се задоволи от усмивката, с която го дари Силвия и ги последва. Идваше за втори път в “СИЛВЕРАДО”. Първият беше за много кратко. Не успя дори да си изпие уискито, толкова бързо си тръгнаха. Но днес май ще се заседят. Кубрат седна и поръча на Силвето да направят мезета за бяло вино. Като начало отпиха по глътка студено “ДЖОНИ”.
- Кажи си впечатленията от днешното дело - започна изненадващо ”ЛИСИЦАТА”.
- Ако трябва да съм директен, ще кажа, че не ми хареса прокурорът. Този човек знае повече, отколкото каза. На езика на юристите това значи, че той държи делото и е способен да го обърне - отговори почти професионално адвокат Въжаров.
- Какво предлагаш - запали цигара “ЛИСИЦАТА” и отпи от чашата си.
- Да научим малко повече за него, вече се свързах с негов бивш колега.
- Добре - демонстрира спокойствие Кубрат Тачев - но искам да знаеш, че каквото и да знае тоя прокурор, няма да е от такова естество, че да обори това, което ние може да му пуснем за полицейския шеф.
- Мисля, че няма да се наложи - каза замислено адвокат Въжаров - според мен той е любител на зелената валута. И май че не се лъжа. Но нека да изчакаме.
... Три часа по-късно Силвето ги изпрати до колата. Мишо се задоволи от още една красива усмивка и седна зад волана. Спуснаха се към столицата. След околовръстното шосе движението стана натоварено. Това обаче помогна на Мишо да се увери, че червеното “РЕНО КЛИО” ги следеше. Забеляза го на един от завоите, малко под Симеоново. Сега опашката търсеше близост. Мишо смени няколко пъти лентите на движение, като наблюдаваше реакциите на ‘РЕНОТО”.
- Имаме ескорт, двама с червена кола - каза Мишо и отново се престрои в дясното платно - мисля, че са ни прихванали още от ресторанта.
- Спри някъде - каза “ЛИСИЦАТА” и завъртя огледалото.
На първия светофар Мишо даде десен мигач и се мушна в малката уличка. Премина през една пряка и спря. Близо десетина минути преследвачите ги нямаше. Мислеха да тръгват, когато реното се появи и ги задмина.
- Давай след тях - каза “ЛИСИЦАТА” - колкото се може по-близко.
Мишо настъпи педала и скоро беше на ”една ръка разстояние” от реното.