Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Виждаха много добре двамата в колата.
Бяха доста едри момчета. Единият вероятно е бил борец, защото ушите му бяха леко провиснали. Въобще си бяха от дебеловратите. Не им хареса ситуацията, в която се оказаха и се опитаха да се измъкнат на скорост. На светофарите на “ХЛАДИЛНИКА” профучаха на червено. Мишо спря и ги остави да се отдалечават. Изчака зеления сигнал и се включи по булевард “Черни Връх”. Малко преди “КОШАРИТЕ” кола на КАТ беше спряла червена кола за проверка. Познаха от далеч реното. Катаджията и едър мъжага се разправяха до полицейския автомобил. Мишо подаде мигач и намали скоростта до минимум. Двамата от реното се опитаха да прикрият лицата си.
- Познах го копеленцето - каза загледан през отворения прозорец “ЛИСИЦАТА”.
***
... Два дни по-късно във вилата на Панчарево, ДЕМБИ-ЧВОРА, бодигардът на дискотека “СЪНИ”, лежеше на пода и въртеше току що отворилите му се очи. Главата отзад го болеше силно. Все още му се виеше свят. Последното, което си спомняше бе, че някой го потупа по рамото... Някъде зад главата му се отвори врата.
- А, той бил жив, бе - каза единият от двамата, които влязоха в стаята - добре, че не го закопахме веднага.
- Е, какво от това - каза другият - дали жив или мъртъв, се тая.
- Абе, аз предлагам да го убием, да не ми тежи на съвестта - каза пак другият.
- Добре, ще го стреляме или с бухалката.
- А, за какво да го стреляме, две бухалки в главата и е готов - каза с дрезгав глас единият - само че донеси по-тежката, виж каква му е голяма главата. Тука си требе нещо яко.
ДЕММБИ-ЧВОРА се въртеше на пода и се опитваше да каже нещо, но гласът му бе пресипнал.
- Абе, тоя май иска да говори - каза дрезгавият глас - я му сипи малко вода в устата.
- Казвай сега кой те изпрати да следиш “ЛИСИЦАТА” - попита другият глас, след като му наля вода в устата - и по-бързо, че тоя е много нервен.
- С... с... с...ърбина... - облизвайки си устните, едвам проговори ДЕМБИ.
... Сипаха му още вода и той запя като хорист на концерт. Малко по-късно му вързаха очите и го изправиха. Изкараха го на двора и го натовариха в пикапа. Легнал на пода, с вързани очи, ръце и крака, той дишаше шумно. Вратите се затвориха с трясък. Горещият ламаринен покрив издрънча и отекна в тишината.
Мишо Въжаров допиваше бирата си в съседната стая и чакаше някакъв резултат. Преди два часа докараха ДЕМБИ-ЧВОРА, но той все още беше в безсъзнание. Явно ЧОПЪРА го бе халосал здравата.
- Изпя си песента - влизайки, каза ПЕПО - СЕКСА - готов е за ре-експорт.
След това разказа всичко, което ДЕМБИ изпя. Мишо го изслуша, допи бирата си и стана.
- Отивам да “зарадвам” ЛИСИЦАТА, вие си знаете урока. Разкарайте го и му кажете, че има интерес да си затваря човката. Хайде, ще се чуем.
Мишо завари “ЛИСИЦАТА” да си пие бирата на един шезлонг в градината на хотел “Кемпински-Зографски”. Компания му правеше руса хубавица, приятно разголена, с две дълги спортни бедра. Смехът и прекъсна, след като видя приближаването му. Кубрат и кимна и тя с неохота се отдалечи.
- Казвай кой ми е взел мерника - изправяйки се, попита той и остави празната бутилка до шезлонга.
- “СЪРБИНА” - удостои въпроса му с бърз отговор Мишо - и то много сериозно. Следят маршрутите ти от три седмици. Бил бесен. Иска главата ти до края на месецa.
- Копеленце мръсно. Знаех си, че може да е той...  Значи, бесен бил... Това сръбско говедо няма да мирне... Иска да се лее кръв... и то моята... Това ли са му думите... - Кубрат беше станал и отвори лъскавия капак на металния боксер. Извади си друга бира и остави вдигнат капака, кимна на Мишо да си вземе - щом така иска, така ще бъде... Тъпо, тъпо... сръбско, копеле... Не ме познава. Мислех да се оттегля по-кротко, но явно ще е със фойерверки.
***
... Само три дни след този разговор сребристата HONDA на Драган Нешкович - “ДЖИГА” се взриви по пътя за Банкя. Бодигардът загина на място, а “СЪРБИНЪТ” едвам го измъкнаха от колата с разкъсан десен крак и много наранявания по тялото. Настаниха го в “Пирогов” за лечение. Полицията денонощно охраняваше стаята на ранения. Лекарите даваха надежда, че общото му състояние е добро, с изключение на крака, който вероятно ще бъде ампутиран.
Но два дни по-късно “ДЖИГА” кротко умря в болничната стая. В редиците на МВР настъпи паника и започнаха проверки, публични закани и открити взаимни нападки по върховете на всички етажи на властта. След направената аутопсия вътрешният министър тихо изгърмя от управлението.
“Мнoго са тези, който нямат никакво намерение “ДЖИГА” да се изправя пред следовател” - беше краткия коментар на “ЛИСИЦАТА”.
***
- Хубави кафенета имаше по “ГРАФА”. В което и да седнеш, ще изпиеш с удоволствие сутрешното си кафе. Някак си бързо отмина времето на хитреците и мърлячите в този бранш. С изключение на забутаните квартални кафенета, вече навсякъде собствениците се надпреварваха да предлагат хубаво кафе и обстановка. Кафенето, в което почти всяка сутрин адвокат Мишо Въжаров отсядаше, беше изключително приятно обзаведено. Той винаги пиеше сутрешното си кафе навън. Това бе останал навик от студентските години. С който дори и Кети не можа да се пребори.
- Добро утро, как сте, господин адвокат - посрещна го и тази сутрин с усмивка Ели, момичето, което вече близо две години му правеше сутрешното кафе.
- Благодаря, добре. Добро утро и на теб - дари я също с усмивка адвокатът - как вървят изпитите?