Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Ели мълчаливо завъртя очи, подсказвайки му, че се справя, но тя си знае. Мишо вдигна палец, пожелавайки и успех. Тя отново го дари с умивка, зареждайки следващото кафе. Отивайки към свободната масичка, той взе сутрешния брой на “24-часа” от поставката за вестници, седна и отпи първата глътка. Ели правеше капучиното превъзходно. Посегна към вестника и погледът му се спря на голямата снимка от първа страница. Нещо го накара да се вгледа в нея. Позна обстановката и различи доста познати предмети в нея. Когато прочете заглавието, всичко му се изясни... “Двойно убийство в автокъща “ГАРО”. В тесния фургон, използван за офис, където беше само преди няколко дни, лежаха два трупа. Главите им бяха покрити, но той лесно разпозна тялото на преден план. Беше на Гаро. Опънато на пода, с разперени ръце. Близко зад него, на стола, на който бе седял самият той, едра мъжка фигура бе отпуснала тежко глава с провесени отстрани яки ръце... “Една до болка вече позната картина в столичното ежедневие” - каза си Мишо.
Прехвърли набързо коментара и бавно отблъсна вестника встрани. Допиваше кафето и си припомняше разговора с Гаро...”...с тия мутри пет “шест няма...”, бе казал само преди няколко дни. Сети се и за обещаната ”компенсация” за джипа на Бети. Щеше да го направи... Но Бети с нейния късмет. Добре, че не бе и споменал нищо. Допи кафето си, пожела лек ден на момичето зад кафе ”машината и излезе.
... Тази сутрин имаше две насрочени дела, след това трябваше да се срещне с “ЛИСИЦАТА”. “СЪРБИНЪТ” отпадна от играта, но “ЛИСИЦАТА” продължаваше да обитава ”КЕМПИНСКИ-ЗОГРАФСКИ”. Делото, по което той беше свидетел, зацикли още на второто заседание. Както и очакваше, прокурорът си каза цената. Дискретната среща протече делово и доста “професионално”.
... В два часа след обяд Мишо Въжаров вече беше в малкото барче до фитнес залата на хотела. Предаде папката, която Кубрат очакваше с нетърпение и обсъдиха някои детайли от съдържанието и. Адвокат Въжаров си записа новите задачи и сега слушаше мълчаливо “ЛИСИЦАТА” и се разхлаждаше на бавни глътки с бутилка “BEKS” Поръчаха да донесат обяда в барчето. Докато обядваха, почти само “ЛИСИЦАТА” говореше. Наблюдавайки го, Мишо забеляза, че беше нервен. Дори това, което говореше в момента, му приличаше на изповед...
- Трябва да знаеш, че покрай мен са минали стотици килограми чиста кока, но в България от тях не е останал и грам. Всичко се разпределяше и напускаше границите ни в различни посоки - продължаваше излиянията си Кубрат. - Затова сега, когато видя някой надрусан или умрял от свръх доза, съм спокоен, защото знам, че не е от моя наркотик. Мразя дилърите на дрога, лично бих организирал избиването им... Преди две години двама от моите доверени хора решиха да ме изработят. Свързаха се с някакви сръбски боклуци и използвайки нашия канал, направиха опит да внесат дрога за тукашните дилъри. Когато разбрах, побеснях. И двамата ги ликвидирах лично...
Барманката донесе още две бири и смени пепелниците. “ЛИСИЦАТА” замълча тактично. А Мишо трескаво започна да мисли дали не е сега момента да го попита за мъжа на Бети. Колебаеше се само дали да му каже за снимката...
- Знаеш ли - започна бавно той, уж между другото - отдавна се каня да те питам за един мой познат, мисля, че е работил за теб. Бивш спортист, спомням си, че се казваше Венцислав или може би го знаеш като Венци... но не си спомням да е имал прякор.
“ЛИСИЦАТА” остави приборите, взе си чашата и се облегна назад. Отпи бавно, след това запали цигара и като изпусна дима, се вгледа в Мишо.
- Кажи ми нещо повече за този твой познат и какво точно ти е казал за мен - каза той, изтръсквайки бавно пепелта от цигарата си.
- Ами... спортен тип. Около четиридесет годишен - заговори Мишо, имитирайки, че рови в паметта си. - Просто спомена “MERI COMPANY TRADE” и нищо повече. Мисля, че преди две години са го застреляли. Имаше дело, но то така и не стигна до никаде. Момичето, с което сега живея, е приятелка с жена му. Виждал съм я, много хубава жена. Също бивша спортистка. За съжаление, останала вдовица. Имат от брака си един син, казват, че много приличал на баща си... Попитах те, защото случайно се сетих за него. Не бих казал, че сме приятели или нещо повече. Просто се познавахме. Затова и не сме разговаряли или по-точно не ми е споменавал нищо за компанията, а още повече за теб.
“ЛИСИЦАТА” загаси бавно фаса в пепелника и си извади нова от кутията. Но не я запали. Поигра си с нея между пръстите и я хвърли на масата. Отпи глътка бира и отново спря поглед върху Мишо. Започна бавно...
- Питам те не защото много ми пука какво е казал за мен Венци... Може да говорят за мен каквото си искат... Дали съм малка или голяма Кобра, Лисица или Язовец... дреме ми на сайдера. Сам си се уверил, че на Кубрат му правят метани министри, депутати, висши полицаи и още куп продажни боклуци от управлението на държавата. И не аз ги търся, а те ... особено около избори. Така че не ми пука, казах ти. Бих могъл да се мушна на сянка в която искам партия..., но не там ми е мястото. Знам къде е, но също така и знам, че трудно ще се откъсна от паяжината, която е около мен. От този бизнес обикновено се излиза само по един начин. Знам го много добре, и все пак ще се опитам....
Мишо не можеше да познае днес “ЛИСИЦАТА”. Той, който беше символ на спокойствието и непукизъма, сега беше леко раздразнен. Имаше причини, които адвокат Въжаров не отгатваше или поне не се досещаше. Големият играч упорито се стремеше да излезе от играта с кокаина. Но вероятно бе срещнал съпротива от страна на задграничните партньори. И все пак...
- Но да се върнем на “невинния” въпрос - продължи той, като си запали цигарата - който ми подхвърли или по-точно за твоя познат ВЕНЦИ... Безпорно, става на въпрос за единия от двамата, за които ти говорих преди малко. Той работи за мен повече от година и половина. Беше пич от всякъде.