Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

събота
юни 24
Home Седмицата Култура Каймакчалан

Каймакчалан

Е-мейл Печат ПДФ

kaimakchalan1Лято е. В Сливен летата са горещи. Нахлузвам бързо едни чехли и слизам полека по стръмните стълби на хладната изба. Трудно е за детските крачета, но аз съм упорит. Привлича ме оня благороден аромат на старо дърво и загадъчния полумрак, който обгръща предметите там, предмети от отминали епохи. Бутам голямата порта и вече съм вътре. В одаята над мен в продължение на стотици години са се раждали и са си отивали от този свят моите предшественици. Тук витаят духовете на Хаджи Димитър и Добри Чинтулов, на Добри Желязков и Митрополит Серафим. Обзема ме страх, колебая се, но решавам да продължа в тъмното - достигам до една голяма стара ракла. Тя е от чеиза на Ана, най-голямата сестра на Хаджи Димитър. Отварям с мъка тежкия капак и започвам да се ровя вътре... Сега там няма булчински носии, килими и дантели, а скрити военни униформи от забравени години. Миналото беше забранено. Героите бяха забравени. Трябваше да се мисли само в една посока...

Под униформите намирам саби и стара дървена кутия. Отварям я – пълна е с ордени и медали! Между многото кръгли, има и такива с формата на кръст. Грабвам кутията и изнасям откритието си нагоре. Доволен показвам на чичо си какво съм намерил и виждам страх в очите му. Недоумявам, защо се плаши толкова?
...40 години по-късно. Будя малкия си син в 7 сутринта, каките му още спят, датата е 19 Септември. Стягаме багажа. Жена ми ни изпраща до дворната порта на къщата ни в София. Бързаме за Военното министерство, откъдето ще потеглим по дългия път на юг – към връх Каймакчалан.
За съжаление, посещението ни на 16.IX. 2016 г. бе осуетено. На тази дата на върха се бяха качили представителите на сръбската държава и на бившата социалистическа република Македония, което показва ясно към кого чувстват принадлежност македонските власти. Гърците ни отказаха достъп, макар ние неслучайно да желаехме точно тази дата за посещение. Президентът Томислав Николич посетил Зейтенлък в Солун и положил венци на гробищата, където са били погребани сръбските войници... На следващият ден (16.IX), се качил на Каймакчалан и след това заедно с македонският президент Георге Иванов положили венци на гробищата в Битоля. Трябва да кажем също със съжаление, че опитите съвместно да честваме 100 годишнината от битката при Каймакчалан заедно със сърбите бяха провалени от самите тях...
Стигаме до министерството, военното бусче бързо се напълни с хора, техника, венци и цветя и ето - въпреки несигурността и перипетиите, с приповдигнат дух отпътуваме за Гърция. Към нас беше се присъединил с благословение на Негово Светейшество Българският патриарх Неофит и с разрешение на Негово Високопреосвещенство Флоринския митрополит Теоклит, Негово Високопреподобие Архимандрит Атанасий - предстоятел на нашата църква в Атина. Пътуването до границата мина спокойно, докато стигнахме околовръстното шосе на Солун. Там попаднахме в невероятно задръстване, което се оказа полицейска блокада заради нелегални имигранти. След като повисяхме около час, блокадата се вдигна и ние продължихме по своя път към Лутра или Пожар, както е българският топоним. Привечер достигаме селцето, известен местен курорт с термални минерални извори, разположени в Мъгленското дефиле (Лутраки). Набързо разтоварваме багажа и нетърпеливи излизаме да се поразходим. Централната улица е осеяна с кафенета и таверни, повечето намиращи се в приземните части на къщите, в които живеят местните хора. Сядаме в спретнато кафене, веднага сме посрещнати от приветлива симпатична бабка. Отчето, който да съвършенство владее езика, направи поръчката на гръцки. Не след дълго бабката идва и на чист български ни пита искаме ли захар, мляко към кафето. О, чудеса! Значи това са "елините славянофони", които населяват тези места!
Още на вечерята научаваме лошата новина - плочата, поставена горе през месец май е потрошена... Лягам си с огорчение, но и с особен трепет в сърцето. За пръв път ще стъпя утре на върха, където е воювал моят дядо - поручик Захария Куванджиев. В тъмното неговия лик изплува в съзнанието ми. Той е причината да тръгна след 100 години към тези канари. Роден е на 25.X през далечната 1889 г. в гр. Сливен в семейството на Иван и Жечка Куванджиеви в сливенския квартал „Комлука", където е била къщата им. Имали са лозя, отглеждали са грозде и са произвеждали вино. Дядо му Теню е бил лозар и едновременно с това е работил във фабриката на Добри Желязков. Майка му Жечка е родила 12 деца, от които оживели 8. Многодетното семейство живеело в оскъдица. По това време в България намират отзвук левите идеи. Като ученик в Сливенската гимназия, дядо ми чете марксическа литература, донасяна от неговия по-голям брат Димитър – македонски революционер, войвода от четите на Яне Сандански, слуша беседи изнасяни от големите работнически трибуни Димитър Благоев и Георги Кирков, което оформя възгледите му като убеден социалист. Завършва Сливенската мъжка гимназия и отбива военната си служба като школник в Школата за запасни офицери в Княжево край гр. София и веднага заминава на фронта за участие в Балканската война. Бил е командир на трети и четвърти взвод на 12 – та рота на Сливенския полк и участва в боевете при Крива Паланка и Качаник.kaimakchalan2
Участва в Междусъюзническата и Първата световна война през 1916 г. в епичните боеве за завземането и отбраната на забележителния връх и позиция Каймакчалан, където бива ранен и където загиват много бойци от 11-ти Сливенски пехотен полк. Като командир на взвод, не дава нито един войник жертва. До края на сраженията става командир na ротата.За проявена храброст в боевете е награден с два български и един германски ордени за храброст.
През февруари 1914 г. се записва като студент в Юридическия факултет на Софийския държавен университет, но прекъсва следването си поради участието му във войните и го завършва през месец октомври 1921 г. Междувременно през 1919 и 1920 г. учителства в село Бинкос – Сливенско, където е един от организаторите на Социалистическата партия. По време на Септемврийските събития през 1923 г. бива арестуван и лежи в затвора, изглежда с цел да бъде предпазен от саморазправа с възникналите по това време спонтанни формирования подкрепящи правителството на 9-то юнския преврат. Излиза от затвора с протекциите на генерал Заимов. През 1935 г. бива назначен като кмет на с. Еленово, Новозагорско, но само след девет месеца е уволнен от властта заради убежденията си и се установява на свободна адвокатска практика.
След 09.IX. 1944 г. виждайки подмяната на ценностната система, беззаконията и убийствата извършвани от така наречените „народни съдилища", като юрист не може да се примири с положението, което се създава. Съзнанието му е подтиснато и угнетено. Част от имуществото на семейството му е национализирано. През 1951 г. се разболява тежко. Скромен, идеалист, нетърсещ облаги за минали заслуги, умира в оскъдица в гр. Сливен на 19.VII.1953 г.
...Септемврийската утрин е хладна, но не е студено. След закуската в 7 и 30 всички се събираме пред хотела, качваме се по колите и потегляме към върха. Ескортирани сме от гръцки полицейски конвой. Времето е слънчево и пътят не е лош. Придвижваме се бързо в полето и достигаме подножието на планината Нидже (Ворас), осеяна с масиви от черешови дървета. Колкото повече се изкачваме, толкова по-красиви гледки се открояват. Най-после достигаме ски центъра Каймакчалан. Виждат се влекове, лифтове. Тук заварваме джиповете на гръцката армия. След малко пристига и техният генерал, заедно с нашият командир в щаб-квартирата на НАТО в Солун. Оттук нагоре могат да продължат само истинските джипове, всички други остават долу, в подножието на върха. Трудно ми е да си представя как преди 100 години българската артилерия е катерила тези стръмни канари, за да се окопаят горе. Подстъпа към Каймакчалан ми прилича на този към Вихрен. Без помощта на местното население боевете на нашата армия биха били направо невъзможни. Предполагам, че те също така са помагали и в снабдяването на нашите войски. Лятото тук е знойна жега, а зимата - ужасяващ студ. И сега върхът е забулен в облаци. Колкото по-високо се изкачваме, толкова по-плътна става мъглата.
Най-сетне достигаме върха. Още със слизането от джипа ни обгръща студената пелена на мъглата. Видимостта е 4-5 метра, а разликата с температурата долу е повече от 20 градуса! Макар и подготвени за такова време започваме да зъзнем. Влажността е висока и студът прониква през дрехите. Вятърът е силен и ни принуждава да потърсим заслон в параклиса на върха. Той едвам се вижда в мъглата. След няколко минути на студа всички се стремим да влезем вътре, но мястото е ограничено. Бързо сгряваме с дъха си премръзналите си ръце и мислим за героите, отстоявали позициите си по тези места срещу многократно превъзхождащия ги противник. Как ли е било тогава? Знаем, че зимата 1916 г. е била сурова.
Поглеждам към Васко, как геройски понася мраза, той знае, че дядо му се е сражавал тук. Излизаме навън, мъглата е станала по-рядка, но все още не се вижда нищо на повече от 15-20 метра. Гвардейците се строяват, импровизираната трибуна е готова, хлябовете са положени. Отецът започва заупокойната молитва в памет на нашите бойци и всички християни, оставили костите си тук, на този паметен връх. След духовната церемония Негово Високопреподобие Архимандрит Атанасий държи прочувствена реч, в която подчертава, че ние не сме водили тази война за някакви користи, а сме търсили постигането на най-светлия ни идеал - обединение на всички българи в едно свободно българско царство и, че ние не изпитваме злоба към загиналите чужди войници тук и ще молим Господа да упокои душите на всички православни, независимо от каква националност са те. "Мъртвият не ни е враг"...
След него говори началникът на отбраната генерал Константин Попов и шефът на агенция "Фокус" - Красимир Узунов, без усилията на когото това събитие едва ли щеше да се случи. Непрекъснато продължават да прииждат групи хора, изкачвали върха пеша отдолу, потомци на загинали в тежките сражения български войници. Сега тук са се събрали всякакви люде - политици от различни партии, военни, журналисти, обикновени граждани. Има също и гръцки военни и журналисти.
При мен идват журналисти от Скат ТВ. Питат ме какво чувствам. Аз съм объркан. Не знам какво да отговоря. Чувствам студа с всяка фибра на тялото си. До мен се притиска малкият ми син...Загубата на топлина е осезаема - мъглата я изсмуква през дрехите ни. Сега разбираме как са се чувствали нашите предци тук горе по същото време преди толкова години. Нямало е доставки. Имало е недостиг на храна и провизии, на боеприпаси. Въоръжението не е било достатъчно добро и все пак са устояли! Българският дух побеждава въпреки всичко! Това е нещо, което не може да се обясни просто, отмива срама и строшава зъба на зложелателите. Затова не си заслужава да се занимаваме с долни провокации като счупената плоча, поставена на стария югославски граничен стълб. Историята вече е казала тежката си дума. Сега задължението е за нас - да отхвърлим заблудите на комунистическия интернационализъм и да последваме призива на Паисий: "Българино, знай своя род и език!". И защо да не построим на върха един български православен параклис, който да стане място за преклонение и помен за душите на загиналите, като най-полезен начин за тяхното упокоение?
След речите, под звуците на бойната тръба поднасяме венци и цветя на паметното място и пеем всички заедно българският химн. Това бе паметен миг, толкова различни хора, от всички слоеве на нашето общество, с различни разбирания, но обединени от благородна кауза! Това не се случва често у нас за съжаление. Дано такива явления станат трайна практика в българската действителност! Мъртвите ни събраха!
Поемаме по пътя надолу, натежали от впечатления, дето искаме да споделим с тези, които не успяха да присъстват. Джипът спира пред ски станцията и се връща да вземе още хора от събралите се горе. До нас се приближава симпатичен човек на около 50-60 години. Носи камера, говори само на гръцки, а моят речников запас на този език не е много богат. За щастие отецът е завършил образованието си в Атина и говори езика перфектно. Оказва се, че човекът е собственик на местен ТВ канал във Воден (Едеса) и репортер на ERT. Кани ни любезно да се качим в неговия джип, за да не чакаме и иска да ни покаже нещо. Качваме се и потегляме по стръмния път надолу. Гледките са неописуемо красиви... Вижда се Островското езеро с разположените около него град Острово (Арниса) и село Чеган.
По пътя си говорим, отецът превежда. По едно време нашият човек – Тасос Серафим проговаря на архаичен македонски диалект! Ето пак „славянофон". Решавам деликатно да не го питам за произхода му, за мен е повече от ясно. Зная, че тези хора доста са изстрадали. Не след дълго се озоваваме на площада на едно селце. В градинката отсреща има паметник, а до него е положено италианско планинско оръдие. Тасос обяснява, че е намерено на Каймакчалан от местните хора. Те смятали, че оръдието е било притежание на българската армия. Снимам номерата му, за да го проверим, снимаме се и ние за спомен. Нашият нов приятел ни разказва за посещението на Николич и „скопяните", както той нарича гражданите на Бившата Югославска република Македония, което също е отразявал като репортер.
На обяд се събираме за последен път, преди да потеглим към отечеството си. Правим равносметка на събитията и си обещаваме, че каквото зависи от нас ще сторим, за да разсеяме мъглата на забвението, покрила този чутовен връх.
Сега, след посещението на Каймакчалан, сякаш се запълни в мен една празнота, една липса. Дълги години съм живял, без да мога да опозная своя дядо. Смъртта ни е разделила и не съм успял да получа знанието за случилите се събития чрез онази приемственост, така характерна за общуването между деди и внуци, да съхраня преданието, без да е опосредено. Започнах по-добре да разбирам личността на дядо си, а това може би, ще ми помогне по-добре да разбера и себе си.

 

Огнян Кованджиев

 
  • Консултации

  • Последни

  • Най-четени

BULGARIA SECOND...

АНКЕТА

КЪДЕ БИХТЕ ЕМИГРИРАЛИ?
 

Реклама

www.vigdentalinc.com
Заповядайте в новооткрития зъболекарски кабинет на д-р Ива Арнаудова
www.navigationinc.net
The new innovation in the Transportation and Logistics industry
www.bulgaria-weekly.com
Вестник "БЪЛГАРИЯ" - Най-големият български седмичник в САЩ:
www.slavi-photography.com
Фотографския свят на Слави

Online Newspapers and Magazines
World's largest online newspaper and magazine directory for local, national and international news.

“Верея"
Училище за български народни танци
Банер

Партньори

Банер
Банер
Банер