Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

петък
ноември 24
Home Седмицата Култура Поезия - Людмила Билярска - бр. 24-2017

Поезия - Людмила Билярска - бр. 24-2017

Е-мейл Печат ПДФ

  

Пасторален покой

 

Обади се и първото щурче –

пресипнало прискърца от тревите.

Притуриха в кюмбенцето дръвце,

та гозбата по-бързичко да кипне.

 

Раздигаха от старата софра -

трохите до една събраха с длани.

Подхванаха децата веселба,

та виковете стигнаха тавана.

 

А газеникът кротко залиня.

Подхрани го стопанката във здрача.

Ошетала и тя прeви нога

и плетката в ръцете й заскача.

 

Котачето примърка и се сви.

Доволничко запреде до миндера.

Гласчетата на няколко щурци

из тъмното се плъзнаха в безмера.

 

При залез

 

Избликната кръв се заизлива

в небесното око на океана.

Размесиха се розово и сиво - 

и склерата приличаше на рана.

 

Едрееше сред шепота небесен.

На запад се разтвори цвят и болка.

Отпусна се за миг... и се разнесе.

Докосна ме покой дошъл отгоре.

Катапултно към нищото...

 

Освен, че го задръстваме с боклук,

товарим го и с тежките си мисли.

Не го щадим, не го щадим света.

А той ни е домът. И е единствен.

Във някой миг съвсем ще натежи.

Във някой ден съвсем ще го изпълним.

Тогава няма кой да ни спаси –

сами ще се изхвърлим катапултно.

Към нищото. 

За миг или за два.

И не поединично, а компактно.

Напреднали сме в толкова звена.

В едно обаче всички сме еднакви.

Омразата отглеждаме. 

И да –

от тук потеглят всички производни.

Щом нея сеем с тази вещина,

да жънем бури, кой ни е виновен?

 

 

 Някой ни подсказва...

 

Те съществуват. 

Някой ни подсказва.

От плът, навярно, някъде сред нас.

Над езерото клоните се свеждат.

В един полуизсъхнал разпознах:

глава с рога, опашката извита

и хищен бяг – нагоре и напред.

Не беше даже никак дяволито,

Самият дявол бе изобразен.

Разтърсваше ме фактът, че ги има.

Не са на думи. И не са ескиз.

Заглеждайте се. Те вървят по друмите,

където ангелите ни докосват с бриз.

Селцето

 

Закриха го. Като ненужен склад.

Зачеркнаха над три дузини къщи.

И името изтриха, за капак.

Селцето наброява трима души.

 

А къщиците чезнат без народ.

Едни такива – тъжни и смалени.

Какво като просвирва денем влак,

щом няма кой живота да подеме.

 

Табелите свалиха. Бяха две.

В началото на селото. И в края.

На колчетата птиче току спре,

и бързо се изгубва из безкрая... 

 

 

 
   
   

 

На малка чикагска улица
 
Ролетките се спускат с дрезгав вик.
Табелките “отворено“ угасват.
Под навеса на спирката във брик
и пейката скучае даже празна.
 
Ухае на вечеря и на сън.
При пиците е ярко осветено.
Жена предъвква и се взира вън.
Отнякъде се носи плач на бебе.
 
Рекламите крещят във цветове:
‘При нас купете свежи зеленчуци’.
Ветрец разнася мирис на море -
до езерото пътят е в минути.
 
Един бездомник, или уморен –
е свит одве в безцветната си блуза.
Мотрисата изтръгва за момент,
със острия си вик,  нощта от унес...
 

АНКЕТА

КЪДЕ БИХТЕ ЕМИГРИРАЛИ?
 

Реклама

www.vigdentalinc.com
Заповядайте в новооткрития зъболекарски кабинет на д-р Ива Арнаудова
www.navigationinc.net
The new innovation in the Transportation and Logistics industry
www.bulgaria-weekly.com
Вестник "БЪЛГАРИЯ" - Най-големият български седмичник в САЩ:
www.slavi-photography.com
Фотографския свят на Слави

Online Newspapers and Magazines
World's largest online newspaper and magazine directory for local, national and international news.

“Верея"
Училище за български народни танци
Банер

Партньори

Банер
Банер
Банер