Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

събота
ноември 25

ИЗГНАНИК

Е-мейл Печат ПДФ

hristov/разказ/

Пролет е. Гергьовден. Гората се разлисти, ливадите зелнаха. Небето синьо. Времето тихо, слънчево. Празник е в душите на селяните. След звъна на църковната камбана иде ред на гайдите.
Стоил, хубав и здрав момък, не откъсва поглед от хорото на мегдана. Очите му шарят по гиздавите и каматни моми и търсят погледа на Милкана. Неговата севда е над всички.
Дойде време и Стоил дом да завърти. След Великден Милкана му пристана. Сватбата им продължи три дни. Поканиха и султанския пратеник, дошъл в селото данъци да събира. Невестата го здравова, а свекървата дар дари. Гостът развърза кесията, даде по алтън на младите и се весели с останалите сватбари. Ден, два след това си замина.
Заживяха щастливо младите, но много хубаво не е за хубаво. Един буен момък, на име Шабан, започна да задиря младата невеста. Милкана го отблъсна, предупреди го:
- Знай, че кажа ли на Стоил, лошо ти се пише!
Сплаши го и селския мухтар, до ушите на когото достигнаха золумите му. Закани се и Стоил, но Шабан от дума не взема. Видя Стоил, че с добро няма да се разбере и една вечер го причака в края на селото.
- Не задявай повече Милкана, че ми чернее пред очите!
- Махни се от пътя ми! – отвърна му Шабан и замахна с юмрук към него.
Стоил беше по-як повдигна и го метна в камънаците встрани от пътя. Шабан падна по гръб и не мръдна. Скоро след това умря.
Турците заподозряха за смъртта му Стоил. Заловиха го и отведоха в града на съд. Признаха го за убиец и го пратиха в Малоазиатските зандани.
Мъка по-тежка от воденичен камък, падна на сърцето на Стоил. Сред азиатския пек и изнурителния труд в каменните кариери, под бичовете на тъмничарите, не го оставяха мислите за роден край и обичната Милкана. Там някъде далече, отвъд сините планини са те.
Текат годините. Сменят се лято и зима. Вехне и съхне Стоил в тъмницата. През деня тежката работа ломи силите му, но вяра не губи – умът му все на село бяга. Тъй минаха десетина години, все едни и същи. Въртят се в кръг, както хорото на мегдана, все в една посока, все на едно и също място.
Един летен ден, заедно с други българи – несретници като него, тъмничарите ги подкараха към Истанбул на работа в една каменна кариера. Слънцето безмилостно печеше. Гладни и жадни, те едва влачеха краката си и облаци прах се вдигаше около тях.
По едно време по пътя се зададе файтон. Когато се приближи до каторжниците очите на Стоил се срещнаха с очите на човека, пътуващ в него. Нещо познато го озари. И човекът трепна и се загледа в него. Викна, а кочияшът дръпна поводите на конете и файтонът спря. Турският големец слезе и сподирян от гавазите си се приближи. Тогава Стоил позна султанския пратеник по данъците, който някога почете сватбата му. И онзи го бе познал. Попита го как е попаднал тук и Стоил му разказа всичко, от игла до конец.
Големецът записа името му и файтонът потегли по пътя си. Дълго гледа Стоил след него, докато заглъхнат звънците на конете. Сълзи блестяха в очите му. Като крило на птиче трепна нова надежда. Щом записа името му все ще направи нещо за него. Може да го пратят на друго място по-малко тегло да тегли.
Мина месец и повикаха Стоил при главния надзирател на затвора. Какви мъки го чакат още, мисли той. Казаха му, че е дошло султанско писмо и го пущат да си иде по живо. Диви се Стоил. Сън ли е това? Ще полудее от радост. Има, има Господ и за него.
Излезе от там окъсан, слаб, побелял и брадясал. Колко път го чака, докато се върне в родното село, той няма представа. Може би месец, два. Но в този окаян вид не може да стигне до никъде. Ще го вземат турските власти за апаш и скитник, и ще го тикнат отново в затвора. Джобовете му и те празни, без пукнат грош. Накрай света е – неизвестността го тревожи и плаши. Спря в едно село и се пазари за ратай, пари да спечели, при близки да се завърне. Работеше ден и нощ. Задели пари за път. Купи си нови дрехи и кон. Извади си тескере и се отправи към родното място.
Спеше по мръсните подове на крайпътните ханове, понякога сред голото поле. А нощите – тихи и мразовити. Звездите над него гледаха безучастно на съдбата му. Само лунният сърп бдеше над краткия му неспокоен сън, докато се скрие там някъде на северозапад, където се синеят върховете на Родопа планина.
Пукнала – непукнала зората, още по тъмно той поемаше по непознатите пътища. Конят му изнемогваше. Купуваше жито от пазарите и чувалчетата увисваха на конският самар. И животното трябва да се жали, и то душа носи. Пак потегляше по дългия път.
А споменът на Стоил за раздялата му с Милкана не го оставя на мира. Сякаш я вижда как жално плаче и нарежда:
- Докато съм жива ще те чакам да се върнеш...
Почерни той нейната младост. Остави я да жали за първо венчило.
Вече е във Филибийското поле. Стигна Станимака. Умората му бе голяма, ала сърцето не траеше. Стоил заизкачва склоновете на планината.
Вече беше късна есен. Наоколо гората – прошарена. От буките се ронеха есенни листа като сълзи и падаха на посърналата край пътя трева. Стигна билото на планината, коленичи на високия превал и целуна земята. Стоил не можеше да се нагледа на познатите, скъпи места.
По мръкнало стигна в селото. Къщата им е в края на гората. Отдалече видя, че тънък пушек се вие от комина. Сърцето му ще изхвръкне от гърдите.
Слезе от коня в бащиния двор. Милкана, застанала на прага побягна изплашена от непознатия пътник, залости вратата и от прозореца извика:
- Сюромаси люде сме, аго! Върви си по пътя. Не може у нас да останеш.
Скочи Стоил от коня, хвърли феса на земята, прекръсти се и със задавен глас извика:
- Милкано, аз съм – Стоил, твоят мъж! Не ме ли позна!...
Сякаш криле понесоха Милкана навън. Хвърли се тя в обятията на Стоил. Стояха дълго прегърнати на двора. Вечерният вятър, скрит в храстите, се втурна, за да отвее сълзите от лицата им.

 

ИВАН Д. ХРИСТОВ

 

АНКЕТА

КЪДЕ БИХТЕ ЕМИГРИРАЛИ?
 

Реклама

www.vigdentalinc.com
Заповядайте в новооткрития зъболекарски кабинет на д-р Ива Арнаудова
www.navigationinc.net
The new innovation in the Transportation and Logistics industry
www.bulgaria-weekly.com
Вестник "БЪЛГАРИЯ" - Най-големият български седмичник в САЩ:
www.slavi-photography.com
Фотографския свят на Слави

Online Newspapers and Magazines
World's largest online newspaper and magazine directory for local, national and international news.

“Верея"
Училище за български народни танци
Банер

Партньори

Банер
Банер
Банер