Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

петък
ноември 24
Home Седмицата Култура Представяме Ви: проф. Христо Трендафилов

Представяме Ви: проф. Христо Трендафилов

Е-мейл Печат ПДФ

trendafilovРоден на 6 януари 1952 г. в семейството на железничари. Средно образование получава в г. Русе, а през 1978 г. завършва Българска филология с втора специалност Руски език във Висшия педагогически институт в г. Шумен (днес - Шуменски университет "Епископ Константин Преславски"). От 1978-а до февруари 2017-а работи като преподавател в същия университет по Стара българска литература и Стара руска литература, като през 2000 г. е избран за професор. През 1984 и 1994 защитава последователно две докторски дисертации в Московския университет "Михаил Ломоносов". Преподавал е и в други български и чуждестранни университети: Санкт Петербургския университет (1991-1995), Будапещенския университет "Йотвьош Лоранд" (2005-2010), Варненския свободен университет "Черноризец Храбър" (1999-2005), Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" (2000-2005) и др. Автор на 215 публикации, от които 17 книги, посветени на проблеми на Кирилометодиевистиката, Преславската книжовна школа, славистиката и литературната критика. Носител на Национална награда за студентска литературна критика "Боян Пенев"(1978), на Годишната награда на вестник "Литературен форум"(1991), на Наградата на Шумен (2000) и на Наградата "Христо Г.Данов" (2017).

Член на Съюза на учените в България (от 1985) и на Дружеството на писателите в Шумен(от 1988).
През настоящата година, проф. Трендафилов издаде книгата „Цар и век - времето на Симеона" – съвместно издание на университетско издателство „Епископ Константин Преславски" и издателство „Фабер". На тазгодишните национални награди на издателство „Хр. Г. Данов" книгата, част от която публикуваме, получи първа награда в раздел „Хуманитаристика".

 

 

Христо Трендафилов
ЦАРСИМЕОНОВИЯТ ЗЛАТЕН ВЕК


1. Златният век като йерархия на абсолютни метафори
Възникването на един ясно изразен културен мит подтиква да потърсим същностните му черти. С други думи – да го погледнем първо в плана на изразяването (формата), като от особено значение в случая е златото като ценностен определител на мита. Доколкото Българският Златен век или епохата на цар Симеон се характеризира с окончателно и необратимо закрепване на християнството като официална доктрина, то и изгражданата тогава култура се базира върху редица взаимно свързани общи понятия. Тези понятия всъщност образуват йерархия от абсолютни (общи) метафори, които се приемат с християнството. Особено показателна е метафоричната йерархия злато–светлина–Бог-рай, в която всеки член е абсолютна (обща) метафора спрямо по-горния, и съответно денотат (обозначаван обект) по отношение на по-долния. Например златото е метафора на по-горния член на йерархията-светлината, светлината е метафора на Бога и т.н. В случая авторите се позовават на средновековните теории на Псевдо-Дионисий Ареопагит (VI в.) и на метафорологическата терминология на съвременни философи като Ханс Блуменберг (1920-1996), който изследва общата теория на абсолютните метафори и не се вълнува изобщо от тази конкретика, която засяга нас. Върхът на тази метафорична йерархия се съотнася с представата за един свят, по-различен от земния, свят, свързан с Бога и Рая, с Отвъдното. Като метафора също на друг свят, но валоризиран негативно, е представено златото в славянската езическа митология. Там то се свързва със задгробния свят и често асоциира с митичното царство на Волос (Велес) и с ада. Що се отнася до исконната (и много близка до нашата) византийска представа за Златния век, тя според някои културолози асоциира ...с библейския рай, който не познава падението на греха и развалата на тлена; затова златото е постоянна метафора на девството и нетленността. Силата на девството и златната слава на царството са едно и също нещо в Невестата от XLIV псалом. Но ето я и самата свещенна Невеста на Царя Месия, чиито одежди носят отблясъците от Златния век:
...застана царица Теб отдясно в офирско злато...Всичката слава на царската дъщеря е вътре:нейната дреха е със злато везана (Псалтир XLIV:10, 14).
2.Златото в литературните и архитектурни текстове на Симеоновия свят
Златото като фундаментален компонент на царското достойнство (което е част от Златния век) се забелязва отчетливо в редица писмени и архитектурни великопреславски паметници от Симеоновата епоха. Нека само ги изброим, като следваме тяхната времева последователност:
а) Златната Нова църква
Построена според Послеслова на Тудор, черноризец Доксов към превода на Четири слова против ариани по заповед на княз Симеон в Преслав вероятно малко преди 906-907г.:"(словата)...ги преписа черноризец Тудор Доксов на устието на Тича (...) гдето е съградена от същия княз (Симеон) светата златна нова черква".Преславската Нова златна църква изглежда е отклик на построената от Василий I Македонеца и открита през 881 г. в Константинопол църква Неа. На освещаването сигурно е присъствал и обучаващият се в столицата княз Симеон. Това обаче не променя принципно нейната роля в златното освещаване на преславската култура.Тази нейна роля се е стимулирала и от вътрешно-композиционните решения на храма и от спецификата на богослужебния ритуал;известно е, че тяхната функционалност се основава върху широкото използване на златото и светлината. Златото е играело ролята на хармонизиращ медиум в езика на византийското изобразително изкуство. Цар Симеон е изграждал един нов и златен свят: нов като религиозна същност, златен като цивилизационно излъчване: Златната Нова църква е оптималният изразител на тези процеси и независимо, че е плод от действието на друга, по-мощна, хиперцивилизационна пораждаща поетика (към константинополската Неа някои прибавят като образец и Соломоновия храм в Йерусалим) и се е превърнала (до ден днешен, въпреки 1120-е години безпощаден и разнолик терор на Историята) във вечен цивилизационно-религиозен символ. Подобно на други несломими от времето символи: християнската Троица и Троицата на староруския иконописец Андрей Рубльов, или Парижката света Богородица, готическата катедрала от една страна и пресъздадената в романа на Виктор Юго–от друга.
б)Златното преславско съкровище
Като метафора на един нов свят златото стига до равнището на оголената прагматика в силното развитие на златарството и в откритото случайно през 1978 г. в околностите на старата столица Преславско златно съкровище. Относно златарството се настоява дори за собствена школа, в чието производство са влизали луксозни бижутерски предмети. А някои златни елементи в украсата на старобългарската ръкописна книга (част от тях са издържани в изящната техника на така наречения клетъчен емайл, характерен и за Преславското съкровище) допълват повсеместния интерес към златото и към областите на неговото художествено приложение.
в)Злато, цар и боляри в Шестоднева на Йоан Екзарх. Византийски известия
Описание на съвета на цар и боляри в Тронната зала на Големия дворец, дело на Йоан Екзарх в началото на Шестото слово на неговия Шестоднев. То е предадено от гледната точка на бедния и живеещ далече от столнината простолюдин, който ...като влезе в двореца и види високите палати, и църквите, украсени невероятно с камък, и дърво, и боя, а отвътре-с мрамор и мед, сребро и злато, понеже не знае с какво да ги сравни, тъй като в своята земя не е виждал нищо друго, освен сламени колиби, бедният, изгубвайки ума си, им се чуди. Ако ли пък му се случи да види и княза, седнал, с мантия, обшита с бисер, с огърлица от монети на шията и с пръстени на ръцете, препасан с пурпурен пояс, и висящ на бедрото му златен меч и от двете му страни седнали болярите със златни огърлици, с пояси и пръстени...
Златната метафоричност на княза и болярския му антураж е противопоставена на скромните сламени хижи на убогия простолюдин, в рамките на устойчивата двоична представа богатство-бедност, при която богатството е метафора на властта и държавното благополучие. Като съставна част от християнската символика златото в тази епоха е било противопоставно на медната метафоричност на първобългарското езичество, чийто властови символ е било медното гумно(харман) или капище. Така например, в апокрифната (неканонична) Легенда за Михаил каган налагането на христианството се отъждествява с разбиването на медно капище. В този смисъл замяната на "медната" първобългарска метафоричност със "златната" християнска е израз на смяната на представата за държавната власт и царско величие след Покръстването. Цар Симеон е изграждал един нов и златен свят, сякаш пазейки и своите "медни" спомени; в светлината на новата и всеобхватна религия тези спомени, разбира се, не трябва да се преувеличават.
Симеоновият интерес към златото е зафиксиран и във византийските извори и по-точно в хрониките. На 9 IX 924 г. българският цар е разиграл истински театрален спектакъл пред стените на Константинопол и наблюдаващия го оттам смаян Сенат (Синклит). Според византийските хронисти (Продължителят на Теофан, Лъв Граматик, Псевдо-Симеон, Продължителят на Амартол, Скилица-Кедрин, Йоан Зонара) Симеон дефилирал с три войнски отряда, като първият е бил въоръжен със златни щитове и копия, а вторият–със сребърни. Те заобиколили българския владетел и го поздравили на ромейски език като цар, като по този начин възпроизвели ритуала по избор на войнишки император. Същевременно обаче во'йните-артисти са се опирали и върху някои старозаветни културни архитипи, поместени във Втора и Трета книга Царства. Така напр. в III Царства, 10:16, 17 се повествува за това, как цар Соломон е направил двеста големи щита от ковано злато и триста по-малки щита от ковано злато.
Въоръжението на Симеоновите гвардейци е съзвучно с украсата на княжеския дворец в Преслав, както ни е преставена от Йоан Екзарх в Шестото слово на Шестоднева: ...а отвътре с мрамор и бронз, със сребро и злато. С други думи, наблюдаваме един ясно забележим културологически паралелизъм.
Освен като метафора на традиционни представи–власт, богатство, слава и като функционален еквивалент на християнството, противопоставен на езичеството, златото отразява и славянското Просвещение и в това се състои неговата национално–историческа специфика. От многото "златни" примери, с които изобилства шедьовърът на тържественото красноречие на Климент Охридски Похвално слово за Кирил, ще посочим поне един, отнасящ се за словесния нимб на героя на произведението: Неговите пречестни пръсти създадоха духовни органи и ги украсиха със златозарни букви. Ще трябва най–малкото да споменем и изцяло Симеоновия като начинание сборник (запазен в няколко версии - според броя на съставящите го слова) с повече от показателно заглавие Златоструй. А то е резултат от общата златна метафоричност на епохата и личното преклонение на българския цар пред патристични колоси като отците на Църквата Йоан Златоуст (IV в.) и Йоан Дамаскин(VIII в.). В написания от името на Симеон Предговор (наречен Прилог, т.е. добавка) се казва:...учението на Светия дух подобно на златни струи чрез човешки сладки речи измива като спасително покаяние всички грехове и ни приближава към Бога. По напълно аналогичен начин е видян българският владетел и в анонимната Похвала на цар Симеон в огромния и богато украсен Симеонов (Светославов) сборник, където «разлива мъдри мисли пред болярите, подобно на сладък мед, за да просвети техните мисли». И златните струи, и жълтият мед са функционално синонимични и играят една и съща роля, притежавайки общ определител–жълтия цвят. Както бе показано (от славист като Роман Якобсон), общите функции на меда и златото, произтичащи от цветовия признак, са характерни за фолклорната традиция. Колкото до непосредствените византийски предшественици на златните превъплъщения на Симеоновата епоха, най-явни изглеждат фактите, които ни дава управлението на император Теофил (829-842). Воювайки непрестанно с араби, но и общувайки неизбежно с тях, както и с персите, Теофил възприема и се опитва да възпроизведе на константинополска почва импозантното дворцово строителство, личния разкош и образците на царско поведение на сарацинските(арабските) халифи. Духовният му учител е също така достатъчно своеобразен, патриархът-иконоборец Йоан VII Граматик (835-841), чийто племенник пък е най-дълбокият и универсален учен Лъв Математик (Философ.) Него градската мълва рисува като многостранен ерудит, но с повече от съмнителна християнска репутация (съгласно V-а глава на Пространното житие на Константин-Кирил с него води полемика бъдещият славянски просветител). Наглед Теофил сякаш пише церемониалния увод на задаващия се Златен век на Македонското възраждане(наречено така по името на император Василий I Македонеца и отпочнало през втората половина на IX в.), част от което е Българският Златен век като венец на Първото славянско просвещение. Този византийски властелин го пише го откъм импозантно–ефектно–впечатляващата страна. Така например подир една своя победа над арабите, императорът преминал триумфално през Златните врата в столицата и след като епархът му поднесъл златен венец с диамант, се качил върху златен трон и държал реч в чест на събитието. Теофил построил нова тронна зала със златен престол, ревящи златни лъвове и златен орган. Би могло дори да се допусне, че император Теофил, както и по-късно цар Симеон са подготвяли или поне налучквали контурите на Златния век, ваяли са по-скоро интуитивно мита. И дори те да са демонстрирали на практика само царски блясък и държавно благополучие, също са влизали в идейната аура на века.
Българската държавност и култура е израснала редом и като част от пъстрия пространствено-времеви килим, истински Западно-Източен диван, разпрострял се през най-цветущите си векове на три континента и носещ в себе си много от културата на Античната, Библейската и Елинистичната епоха; диван, изтъкан от шевиците на стари и нови, източни и западни империи, от обичаите на планински и степни народи, от вълните на Средиземноморието и от едно друго море-безбрежното и бездънно, безкрайно талантливо (повече в поезията, отколкото в науката) и понякога покрусяващо лениво и отчайващо несамостоятелно, миролюбиво и лирично-съзерцателно по природа, но при нужда с изригваща втора природа, войната. Славянското море, органическа част от което е България и нейният най-велик син, цар Симеон.
Но как определят Византия колосите на европейското Просвещение? Волтер, назовава Византия"болезнен сбор от декламации и фокуси", докато характеристиката и', дадена от друг просвещенски деец, Монтескьо, носи още по-отчетливо особеностите на това идейно–стилово направление: "съчетание от размирици, въстания и подлост".
И поемайки много от позитивното цивилизационно излъчване на Византия, българският цар Симеон е бил принуден да води същевременно тежка и неравна борба с посочените по-горе черти.За да утвърди винаги своя народ, държава и език.

 

АНКЕТА

КЪДЕ БИХТЕ ЕМИГРИРАЛИ?
 

Реклама

www.vigdentalinc.com
Заповядайте в новооткрития зъболекарски кабинет на д-р Ива Арнаудова
www.navigationinc.net
The new innovation in the Transportation and Logistics industry
www.bulgaria-weekly.com
Вестник "БЪЛГАРИЯ" - Най-големият български седмичник в САЩ:
www.slavi-photography.com
Фотографския свят на Слави

Online Newspapers and Magazines
World's largest online newspaper and magazine directory for local, national and international news.

“Верея"
Училище за български народни танци
Банер

Партньори

Банер
Банер
Банер