Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

четвъртък
ноември 23
Home Седмицата Култура Стихове на Първолета Маджарска

Стихове на Първолета Маджарска

Е-мейл Печат ПДФ

Първолета Маджарска е родена на 4 август 1955 г. в гр. Радомир. Завършила е българска филология във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" и трудово обучение и изобразително изкуство в Учителския институт – Дупница. Била е учител по изобразително изкуство в гр. Трън. Работила е като журналист в окръжния вестник "Димитровско знаме" и в общинския "Нов пернишки вестник", "Перник експрес", "Регион експрес", "Зона Перник". Била екореспондент на в. "Струма". От 1997 г. е уредник в Художествена галерия – Перник.parvoleta
Автор е на стихосбирките "Ангел с ахилесова пета" /1997/, "Живей сега" /2001/, "Детето плаче като Бог" /2006/, "Ще се видим в Рая" /2008/, "Къде Икарите гнездят"/2014/ и "Мадоната и птиците" /2015/. Основен съставител е на антологиите: „Галерия към слънцето" /80 стихотворения и поеми за Перник/ , "Духът, който ни сродява" /2009/ и „Културна палитра" /2012/. Основател и главен редактор на алманах-списание "Културна палитра" за литература, изкуство и креативност".

 

ГОРЯ СИ СТАРИТЕ

Горя си старите,
протрити до болка обувки
в огнището на двора.
Къщи като баби
са се надвесили наоколо,
клекнали
до беззъбието на тревата.
Политат черни птици
от шепата на огъня
и вият гнезда върху стряхата.
Дипля есенни листа,
нижа ги на остър вятър
и въртя шиша на пламъка.
Горя си старите,
протрити до болка обувки
и посипвам главата си
с пепел от пътища.

 

ГРАДИНИТЕ НА ГОСПОД

Залъгвам се, че мога да избягам в себе си
и да се скрия вдън горите Тилилейски.
Косата сутрин да си среша ситно с гребена
в градините на Господ – ябълкови, райски.

Зората в гърлото петльово прекипява,
надува с глас тромпет напукан и прегракнал.
Наздраве! Да си споделим душите. Слава!
И на горящата в ръцете буйна факла.

Наздраве, верни, искрени, добри приятелства.
Наздраве, хора, още вярващи и истински.
Викнете: Долу на премерени ласкателства,
на шайка кумчовълчовци и кумалиски.

Викнете: Долу, глутници от сити дяволи,
одрали овчи кожи, вълната изпрали.
Пред избори крещиме: Браво! Браво!
А после – недояли, болни, недоспали.

Защо ли Бог продаде грешните душици,
а те продават си на всеки гласовете.
Превърнали се в мишчици, мушици,
в свещици бледи – мир на световете.

Залъгвам се, че мога да избягам в себе си
и да се скрия вдън горите Тилилейски.
Косата сутрин да си среша ситно с гребена
в градините на Господ – ябълкови, райски.

 

БЕЛИ КАМЪЧЕТА

БЕЛИ КАМЪЧЕТА
оставям след себе си,
за да не се загубя.

Когато луната надникне любопитно
през ключалката на нощта,
те ще блещукат – къси звезди
в нощната трева,
и ще чертаят пътека от минало време.

По нея ще се завърна вкъщи.
При очите на светещите прозорци.
При комина,
който отнася незнайно къде
нашите димящи послания.
Към душите на цели съзвездия близки –
към Голямата мечка на татко
и Зорницата мила
на мама.

Докато те светят на небето,
аз ще бъда спокойна
и ще хвърлям след себе си
бели камъчета от думи,
за да не се загубя.

 

БАВИ БОГ

Бави Бог, бави, но не забравя.
Ако забрави, ще му напомня.
Да ги накаже лошите – трябва
да врат в казана адов –
огромен.

Не може раят да ги насища
и тук, и в полога на небето.
Добрите люде дърпат каиша
и се държат днес все за сърцето.

Господи, плюй си в своята пазва,
иначе ти си съвсем излишен.
Караш ни да се самонаказваме.
Низшите – висши,
висшите – низши.

 

АЗ КАТО ВЯТЪРА

Аз като вятъра
ще дойда да те видя,
облякла ризата от есенни листа.
Ще се свия на кълбо пред прага
и, когато отвориш вратата,
ще те засипя.

Трудно ще ти бъде да ме съзреш.
Трудно ще ти бъде да ме задържиш,
Защото –
още първия миг,
когато отвориш очи,
първия миг,
когато протегнеш ръце,
аз ще се втурна в стаята лудо,
ще счупя прозореца
и ще си отида.

 

АЗ ВИЖДАМ БОГ

Аз виждам Бог
да се спуска
от кубето на църквата,
ловък като котка.
С бащинска гальовна длан
той храни птиците небесни,
които хвъркат покрай мен
и в мен.
Да, милостив е Господ!

Когато всяка сутрин,
след тържествената литургия
с еднаква обич той раздава хляб,
трошици или нафора
на всички нас.
Да, милостив е Господ!

Но все по-често
в утрините забелязвам,
че най-безкористно
приема жертви
единствено
от босоногите,
в ръцете с троскот.
И храни птиците небесни,
които хвъркат покрай мен
и в мен.
Да, милостив е Господ!...

 

ЧОВЕШКО ПЕТНО

Всеки ден да се преструваш, че още си жив,
дваж по-жив си от тези, заспали в могили.
А светът днес е лют и жесток, дваж по-див –
шумотевица градска все нещо ти пили.

И те свлича пияната зла рутина,
Недостатъчна радост, добро и  утеха.
И не си вече първата Ева – жена,
с лист от дъб се прикрила, наместо със дреха.

И Адам – син божествен – не е вече мъж,
който с лък и стрела от дивак ще те пази.
Той лукав е и грешен, и бяга от къщи.
И със джипа стотонен на път ще те сгази.

А животът човешки е с грам на муха.
Само Бог ще замахне и смлян си навеки.
Мръсно, кърваво, гадно човешко петно.
И мутация генна, облечена в дреха.

 

АНКЕТА

КЪДЕ БИХТЕ ЕМИГРИРАЛИ?
 

Реклама

www.vigdentalinc.com
Заповядайте в новооткрития зъболекарски кабинет на д-р Ива Арнаудова
www.navigationinc.net
The new innovation in the Transportation and Logistics industry
www.bulgaria-weekly.com
Вестник "БЪЛГАРИЯ" - Най-големият български седмичник в САЩ:
www.slavi-photography.com
Фотографския свят на Слави

Online Newspapers and Magazines
World's largest online newspaper and magazine directory for local, national and international news.

“Верея"
Училище за български народни танци
Банер

Партньори

Банер
Банер
Банер