Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Всичко хубаво в нея бе подчертано и предоставено на мъжките погледи. Високия минижуп, оформящ стегнатото дупе, и особено бухналите гърди, които напираха в деколтето и. Те навлажняваха не само очите на ухажорите. Мистър Саймън се усмихваше доволно. Клубът се пълнеше с клиенти, които не бързаха да си ходят. В началото Богомил наблюдаваше също с усмивка промените в Краси. Радваше се на сексапила, който излъчваше и тайно наблюдаваше поведението на клиентите в клуба. Виждаше как я “изяждаха “ с поглед и как се въртяха около нея. Забавляваше се, но като мъж, на когото всичко това не е чуждо, той се и притесняваше за нея.
Скоро притесненията му се потвърдиха. Краси започна да се среща с най-неподходящия “сваляч”. Казваше се Чък Енди. Ирландец, барабанист на една полуизвестна рок-група в западните събърби. Беше и подарил диск, с който тя много се гордееше. Въртеше го в клуба по няколко пъти на ден. А когато той беше там, дискът не излизаше от уредбата. Много бяха причините, които притесняваха Богомил. Това, че ирландецът беше разведен, с едно дете и пиеше като на световно беше нищо пред това, което му каза по телефона Питър. А именно, че той употребяваше наркотик и бе зависим от него. Сърцето го заболя за Краси. Като знаеше през какви неприятности е преминала, тази връзка щеше да я нарани жестоко. Трябваше да разбере от нея какво тя знае за него. Усещаше, че му предстои труден разговор, но също така знаеше, че няма да я остави да нагази отново в блатото.... Бяха се разбрали да мине днес покрай него преди работа. Беше съботен ден, втория за месец септември. От горещините тревата в двора бе залиняла. Снощи разхвърля препарат за подхранване и сега бе хванал маркуча и поливаше обилно.
Даде си почивка и седна на сянка под тентата. Запали цигара и вдигна чашата с кафе. Мобифонът на масата се разтанцува под мелодията. Богомил го взе и погледна дисплея. Беше Краси.
- Здрасти, как си - чу познатия глас - няма да имам време да мина покрай теб. Имах излизания сутринта и се замотах. Извинявай. Нещо спешно ли имаш да говориш с мен?
- Ами, според мен е спешно - почуди се как да и отговори - но мисля, че бихме могли да го отложим до утре. Стига да си свободна. Ако ходиш до църквата, можем да се видим и направо там.
- О.К,  в десет и трийсет съм там - каза тя и затвори. Вероятно караше.
Богомил набра телефона на леля Мария. Тя също знаеше за връзката на Краси с това момче. Много се притесни, когато научи за наркотика. Каза, че ще се опита да разговаря с нея.
- Здравей, как си, лельо Мария - каза Богомил - какво правите с Веско? Днес ще бъде горещо. Няма да е добре да сте навън, по-хубаво изчакайте да се поразхлади. Казват, че в следобедните часове ще се заоблачи.
-  Хич и нямаме намерения да излизаме. Вкъщи си ни е много добре - обади се леля Мария - от вчера и двамата сме се зачервили. Много е горещо, не може да се седи дори и на сянка. Ще си седим у дома. Ти къде си, ако слизаш насам, намини, правила съм кисело мляко, да си вземеш за таратор.
- Е, не трябваше да ми казваш - засмя се Богомил - нямах намерения да излизам, но да знаеш, идвам за млякото. Последният ми опит отново излезе несполучлив. Според мен, спазих всичките ти препоръки. Купих си дори и термометър. Ама не се получава като твойто. Не става и за мътеница. Един ден ще дойдеш да го направим заедно...
Поговориха още малко и се разбраха, че ще мине към четири часа. Веднага се замисли какво да купи на Веско. Винаги му носеше играчки и разбира се, бонбони, заради които леля Мария му се караше. Много ги обичаше малкият разбойник... това бе първият му въпрос, когато идваше у тях...”ИМА ЛИ БОБОНИ?”  викаше още от далеч. Но и Веско напоследък често му гостуваше. Гласчето му ехтеше до късно по двора. Най-много обичаше да полива цветята с маркуча. Дори веднъж си бяха само двамата почти цял ден. Нямаше кой да го гледа и Богомил веднага се предложи за BABY SITTER” Обади се на Джейни и си остана вкъщи. Двамата “ мъже “ си изкараха чудесно. Можеше да се спори на кой му беше по-приятно. Откакто започнаха да си гостуват, животът на Богомил се разнообрази, стана по-интересен, като че ли онази празнина, дето го мъчеше, се запълни. Когато къщата и дворът се изпълваха с говор и движения, смях и детски викове, беше много хубаво. Затова гледаше това да се случва по-често. Беше казал на леля Мария да идват с Веско, дори и когато го няма. Вместо да седят в градинките, да идват в двора. Дори и показа къде е ключа от задната врата. Да влизат и да си почиват, когато са изморени и когато на Веско му се спи. От тогава до сега бяха идвали веднъж, но за малко.
- Богомиле, това си е твоя дом и не е хубаво, когато те няма, да влизаме - бе му отговорили леля Мария веднъж - все още не сме толкова близки, за да си позволяваме това.
Беше си права жената. Това, че на него му се отвори сърцето и душата за хора, си е негова работа А това, че леля Мария не искаше да се възползва от налегналата го слабост, го накара да я уважава още повече. Но гостуванията зачестиха. С нетърпение очакваше да види в двора малкия Веско. Краси започна почти всеки ден втора смяна. Това накара леля Мария да си смени работата. Много често Краси идваше вечер след работа, седяха до късно, когато беше хладно навън или пък вътре играеха табла на климатика... С хубавицата Бети не се бе чувал почти месец. Дори смяташе леко да се оттегли. Стига се е натрапвал. Пък и усещаше, че напоследък не намираха и теми за разговор. Неговата покана да му гостува така и увисна във въздуха. Краси и тя не беше се чула скоро с нея и приятелката и. Въобще връзката се разсъхваше... отиваше към скъсване. Което май не го безпокоеше много. Започна да го приема за нормално. Тази виртуална любов, която го бе обзела преди няколко месеца, започна да тлее като самотно огънче в отдавна изстинала жарава... А честите излизания с Катаджина, сестрата на Башка, му помагаха да се разсейва. Не се излъга в оценката си при запознаването с нея. Наистина, зад кротката и тиха полякиня се криеше много страст и желание за любовни игри.
След обяда го налегна дрямка и той си поспа почти два часа. Погледна часовника и скочи.