Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

петък
ноември 24
Home Седмицата Култура Поезия - Людмила Билярска - бр. 41-2017

Поезия - Людмила Билярска - бр. 41-2017

Е-мейл Печат ПДФ

  

Пощадете Живота!

 

Крещят безумци, жадни за война.

А някъде покълва крехко  стръкче.

От семенце набъбва във пръстта.

Расте с минути и сънува слънце...

 

Закани и оръжия дрънчат.

Във този миг на мъничко човече

две зъбки никнат – ето ги на път!

На зайченце прилича. Гушка мече.

 

Омразата расте. Болезнен стон.

Потегля вик за мъст по нечовешки.

Деца рисуват на афалта дом.

И пита Бог: Къде направих грешка?...

МОКРО 

 

Във локвите подтичва къс небе –

навъсено и сиво, и разрошено.

Тревите са потънали в мокреж,

премазани белеят албиносно.

 

А влагата плътнее и тежи -

оградите и въздуха, притиснала.

От дни не съм видяла да вали,

но всичко е прогизнало, прогизнало…

 

Небето се отказа да снове.

Натича се из локвите и вадите.

Поляга върху силните криле 

на хищна птица тежко излетяла.

 

Лятото, което остава...

 

Не си отива лятото съвсем.

Все нещо се отронва от плътта му -

изпуснато от ятото перце

или цветец оставен до икона.

Не си отива лятото докрай!

Остава в нас рефрен от песента му.

Във бледо утро, дъх на билков чай

ни връща във уханните поляни.

Уплашена калинка в някой миг

ще пропълзи в разгърдената зима.

Невярващо ще гледаме снега

и пъстрата й дрешка по килима.

Не си отива лятото от нас.

Един щурец задъхан го изрече.

Отблясъци по бялата стена

от огъня 

изписват, че е вечно.

Щастието

 

Какво е, всъщност, и дали го има?

Достатъчен ли е един живот,

през който в някой миг да го достигнеш?

Ако успееш, след това какво?

 

Изплъзва ли се? Дълго ли остава?

Въпросът се нарежда до въпрос.

Различни сме по същност и направа,

нима не стига всекиго от нас?

 

*

Не се побира в рамки и шаблони,

но има аромат на свобода...

Не го преследвай, то ще те догони,

когато си набрал... височина.

Момиченце и кукла, и кутре

 

Завръщаше се явно от игра,

притиснало любимата си кукла.

Момиченце и привечер с луна,

и вятърко по котешки замъркал.

А кукличката – с ръста му почти,

развяваше косици от акрилик.

Махленското кутре след тях върви,

и цял рояк звездици им намигат!

 

 

 
   
   

 

На малка чикагска улица
 
Ролетките се спускат с дрезгав вик.
Табелките “отворено“ угасват.
Под навеса на спирката във брик
и пейката скучае даже празна.
 
Ухае на вечеря и на сън.
При пиците е ярко осветено.
Жена предъвква и се взира вън.
Отнякъде се носи плач на бебе.
 
Рекламите крещят във цветове:
‘При нас купете свежи зеленчуци’.
Ветрец разнася мирис на море -
до езерото пътят е в минути.
 
Един бездомник, или уморен –
е свит одве в безцветната си блуза.
Мотрисата изтръгва за момент,
със острия си вик,  нощта от унес...
 

АНКЕТА

КЪДЕ БИХТЕ ЕМИГРИРАЛИ?
 

Реклама

www.vigdentalinc.com
Заповядайте в новооткрития зъболекарски кабинет на д-р Ива Арнаудова
www.navigationinc.net
The new innovation in the Transportation and Logistics industry
www.bulgaria-weekly.com
Вестник "БЪЛГАРИЯ" - Най-големият български седмичник в САЩ:
www.slavi-photography.com
Фотографския свят на Слави

Online Newspapers and Magazines
World's largest online newspaper and magazine directory for local, national and international news.

“Верея"
Училище за български народни танци
Банер

Партньори

Банер
Банер
Банер