Поезия - Людмила Билярска - бр. 42-2017

Людмила Билярска
Печат

  

Само толкова 

Какво му трябва на човек:

в очите слънце да надникне.

Гласче на птиче. И цветец.

Дарена, ей така, усмивка.

Ако умее да сбере

в сърцето цялата награда,

тогава сам ще разбере,

какво богатство му се пада.

Скъпернически събери,

с това, което имаш – лично…

Отколе тъй светът върви –

имАне – Имане привлича.

Един цветец.

И слънчев лъч.

И порив да дариш усмивка.

Душа приготвена за път…

Това е само.  Май е всичко?

 

 

Деца на колела

 

И тогава ги видях - в очертание от слънце,

светлокоси, устремени – пет деца на колела.

Всичко друго се изгуби:  мрачно-тъжно, сиво-тъмно.

Боже, колко са красиви тези чисти личица!

 

И когато ги видях, в мен отприщиха лавина.

Без остатък смете бързо – и горчиво , и тъга.

Край прозореца ми мина ято от врабченца мили!

Пет дечица утремени. Пет разрошенки слънца!

Самота 

 

И как така? – повтаряш си невярващ.

Как оголя градът и се смали?

Пред ъгловата стара закусвалня

от сутрин само кучето клечи.

 

Осиротя градчето. Няма врява.

Понякога изписне тъжно влак.

Куцукне някой гълъб по площада.

И все така – докато падне мрак.

 

А щом се стъмни, хълмът килва шапка.

И той се чуди: лошо, бре, бре, бре…

За лек не виждаш някой да се мярка!

От мъка си нахлупва и бомбе...

 

 Въздушно-есенно

 

По пътя се надбягваха листа -

не скачаха врабчетата-чертици.

А слънцето повдигна рамена

и някак си - на питка заприлича.

Притичваха пред моите нозе.

Спринтираха на групички пред мене.

Прескачах ги. Настъпвах – тук-таме.

И слънчевата питка бе смалена.

Търкулна се на топче по рида.

А облаците питаха за вятър.

Подсказаха им сухите листа

и ето че над мене взе да капе…

 

През клоните 

 

А слънцето - лъжичка вкусен мед,

през клоните с ухание пролъсква…

В дъха ми се разлива и навред -

на цветове, на капки и на пръски…

 

Поемам с радост тази сладина

след множеството графики на дните…

Лъжичка мед от слънчева нега

през клоните набъбва и потича.

 

 

 

 
   
   

 

На малка чикагска улица
 
Ролетките се спускат с дрезгав вик.
Табелките “отворено“ угасват.
Под навеса на спирката във брик
и пейката скучае даже празна.
 
Ухае на вечеря и на сън.
При пиците е ярко осветено.
Жена предъвква и се взира вън.
Отнякъде се носи плач на бебе.
 
Рекламите крещят във цветове:
‘При нас купете свежи зеленчуци’.
Ветрец разнася мирис на море -
до езерото пътят е в минути.
 
Един бездомник, или уморен –
е свит одве в безцветната си блуза.
Мотрисата изтръгва за момент,
със острия си вик,  нощта от унес...